19:47 / 15.05.2026
8426
"В началото на новия политически сезон първите оценки за работата на правителството на президента Румен Радев остават предпазливи", заяви ръководителят на катедра "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски" и председател на Българската асоциация за политически науки проф. Светослав Малинов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС. Според него все още е твърде рано за категорични оценки, тъй като министрите тепърва започват реалната си работа.
По думите му обаче още в първите дни се открояват няколко важни тенденции.
"Една от тях е липсата на шумни атаки срещу предходното управление и отсъствието на опити новите министри да оправдават действията си с "тежко наследство". Това е положителен знак за начина, по който се осъществява предаването на властта", посочи проф. Малинов.
Професорът обърна внимание и на външнополитическите сигнали, които кабинетът дава. "Няма индикации България да се откаже от ангажиментите си по присъединяването към еврозоната, въпреки по-ранната реторика на президента Радев за референдум по темата. Това показва, че скептицизмът към еврото е бил по-скоро политически инструмент за мобилизация на електорат", посочи Малинов.
В същото време Малинов коментира и позицията на правителството за войната в Украйна. Той посочи като показателен факт решението България да не се присъединява към международния трибунал за военните престъпления на Русия и президента Владимир Путин. "Това показва по-внимателен и умерен подход, без крайно проукраински позиции", отсече той.
По отношение на вътрешната политика проф. Малинов смята, че пред кабинета стоят две ключови предизвикателства. "Първото е осигуряването на конституционно мнозинство за промените в Закона за съдебната власт и процедурите за избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Второто е начинът, по който управляващите ще изграждат отношенията си с опозицията", заяви професорът.
Той изрази увереност, че формацията ПП–ДБ ще подкрепи съдебната реформа, макар и с критики, че промените не са достатъчно радикални. Според него отказ от подкрепа би бил трудно обясним пред собствените им избиратели след години на институционален блокаж.
Малинов коментира и първите реакции към намеренията на кабинета за контрол върху цените. Той оцени положително факта, че правителството е отстъпило от първоначалните си идеи след критики от експерти и обществени среди. "Това не трябва да се разглежда като слабост, а като знак за готовност за диалог и корекции", каза още той.
Относно процесите в опозицията, особено на разделянето на коалицията ПП–ДБ на две парламентарни групи, проф. Малинов заяви: "Този ход е създал объркване сред избирателите, тъй като едновременно с това двете формации продължават да заявяват намерения за общи кандидатури на бъдещи избори".
"Ако ще имат общи кандидати за президент и за местна власт, трудно е да се разбере какъв е реалният смисъл от разделението. Към момента това изглежда като излишен политически ход, чиито последствия тепърва ще се проявяват", коментира той.
Проф. Малинов коментира възможността служебният премиер Гюров да бъде общ кандидат на ПП–ДБ, като подчерта, че подобна кандидатура трябва да надхвърли рамките на чисто партийния вот.
Според него потенциален кандидат на "Прогресивна България" би могла да бъде и Илияна Йотова, ако формацията реши да я подкрепи официално. В същото време той смята, че ключовият въпрос остава кого ще издигне ГЕРБ.
По думите му именно президентските избори могат да се окажат решаващи за бъдещото преструктуриране на политическото пространство в България.
"За първи път от години насам страната вероятно ще има по-дълъг период без предсрочни парламентарни избори, което ще даде време за появата на нови лидери, нови партии и вътрешнопартийни промени. Ще има време и за смени, и за нови партии, и за нови лидери", прогнозира проф. Малинов.
