21:14 / 28.07.2026
5207
Президентските избори са най-лесният тип избори. Те могат да бъдат проведени по всякакъв начин на гласуване и пак ще се случат, защото сложността е най-ниска. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС бившият член на Централната избирателна комисия проф. Красимир Калинов.
"Но ако говорим съвсем сериозно, изборен кодекс не се променя два месеца преди изборите. Или, ако случайно се наложи да се промени, промените важат за следващите избори, а не за тези, които предстоят непосредствено", добави проф. Калинов.
По думите му ние сме една уникална държава в целия свят, която има два начини на гласуване. Но начинът на гласуване с хартия, или с машини, не е основният проблем на нашия кодекс. Този проблем само се измества към техниката на гласуването. Промените в кодекса няма да решат основния проблем, който е доверието в изборите, доверието, което имаме в изборните резултати, смята още проф. Красимир Калинов.
"В случая нито хартиените бюлетини, нито машинното гласуване имат особено високо доверие. И поради тази причина обществото е разделено на две.
В сегашните промени на кодекса се правят опити да се контролират изцяло социалните медии преди изборите. Но това е доста странно като решение, защото не е възможно да стане като контрол. Защото има поне 10 начина този контрол да бъде заобиколен. Освен това това нарушава основни принципи на свободата на словото, смята още проф. Калинов. Този текст най-вероятно ще накара да се намеси Конституционния съд, защото това е нещо, което не би следвало да се допусне в текста на изборния кодекс.
По думите на Калинов влиянието на този сорт информация е надценено. Други са каналите, които въздействат на поведението на електората по време на изборите. Сегашните властимащи просто повтарят грешките на предишните. Те не се интересуват от това какво казват експертите, те просто казват, че те са решили така.
Пак според проф. Калинов твърдението, че хората се страхуват от машините не е съвсем вярно. По-скоро по-голямата част от хората просто няма за кого да гласуват. Те не виждат виждат хора, които са достойни за техния глас и естествено не отиват да гласуват. Така че не само машините са виновни за ниската избирателна активност.
Освен това резултатите от екзитполовете ги поръчват партиите. Така че това са партийните канали, които се опитват да въздействат на своите избиратели да са по-активни и да излязат да гласуват. И другите канали, за съжаление, са платените гласове, с които политиците се опитват да променят ситуацията, посочи още проф. Красимир Калинов.
