Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Първият етап от изграждането на хранилището за ниско- и средноактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй“ е завършен. Това е все едно да завършите една сграда в груб строеж. Тепърва трябва да получи последния акт, а след това, вече като завършен строителен обект ще започне процедура по неговото лицензиране от Агенцията за ядрено регулиране, която предполагам ще завърши през 2027 г. Най-вероятно тогава ще започне пробен етап на запълване. Това каза ядреният физик проф. Георги Касчиев – бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Първата Национална стратегия за управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво е изготвена през 1999 г. Осъвременена е пет години по-късно. Тя поставя срок за изграждане на такова хранилище до 2015 г. Датата е променяна неколкократно. Строежът на хранилището започва през 2017 г., припомни проф. Касчиев. 

В проекта за изграждане на първите шест блока на АЕЦ "Козлодуй“ не е предвидено преработване, кондициониране, съхраняване и погребване на ниско- и среднорадиоактивни отпадъци.

"Едва след 1990 г. по препоръка и настояване на Международната агенция се прави такова звено към централата, което да се занимава с такива въпроси. Сключен е договор с компанията "Уестингхаус“ за създаване на цех за пресоване, комплектуване и кондициониране на твърдите радиоактивни отпадъци, което за съжаление пропадна. След това с наши организации се направи такъв цех за разделяне на отпадъците, пресоване, затваряне в 200-литрови варели. С времето се изгради една уникална инсталация за плазмено изгаряне на такива отпадъци, която действително превръща всичко в малки стъклени топчета и намалява обема на отпадъците десетки пъти. Тя е влязла в експлоатация, но потребява мощност 5 мегавата и затова се използва от време на време, когато се съберат количества“, обясни ядреният физик.

Ниско- и средноактивните отпадъци от АЕЦ "Козлодуй“ досега са съхранявани в бетонни контейнери, подсилени с метален скелет, с полезен обем от около 5 кубически метра. До момента във временния склад на площадката в АЕЦ "Козлодуй“ се съхраняват около 1000 такива контейнера.

"За тази цел се налага изграждането на такова хранилище, което беше избрано да бъде приповърхностно, както за ниски-, така и за средноактивни отпадъци“, допълни проф. Касчиев.

Ниско- и средноактивните отпадъци обаче представляват само няколко процента от всички радиоактивни вещества, произведени по време на работата на ядрената централа, отбеляза проф. Георги Касчиев.

"Основните радиоактивни изотопи се намират в топлоотделящите елементи на горивните касети, където непрекъснато се генерират продукти с много висока радиоактивност. В тях се генерират над 1400 радиоактивни изотопа. Когато се извадят от реактора след четиригодишен престой, те са с много висока радиоактивност. При тяхното съхранение трябва да се спазват няколко правила. Първите години те имат много силно остатъчно топлоотделяне и трябва да се охлаждат. Около тях трябва да има биологична защита, която да поглъща излъчените частици лъчение. Това се прави с вода – около касетите, които се съхраняват в специални басейни, има около 6 метра вода, които осигуряват защитата на хората. В тях има делящи се изотопи, поради което винаги трябва да се разполагат на дистанция една от друга, за да се предотврати образуването на критична маса и самоподдържаща се верижна реакция. Затова винаги се разполагат в метални решетки, които не позволяват тяхното сближаване“, обясни той.

Запълнените клетки престояват в басейни в непосредствена близост до реакторите за около 5 години, през което време част от радиоактивните изотопи се разпадат. След това могат да се изнесат в други хранилища, каквото е хранилището за съхраняване под вода.

Има и други високоактивни отпадъци – метални елементи, вътрешнокорпусните устройства, част от корпусните реактори. Тяхната маса и радиоактивност обаче са ограничени. Основният риск идва от отработеното ядрено гориво, подчерта проф. Касчиев.

В стратегията е заложено отработеното ядрено гориво да бъде преработвано в Русия.

"По химичен начин се извличат уранът и натрупаният плутоний, а продуктите на делене, които също са с висока активност, се отделят, остъкляват се и стъклоподобната смес се излива в метални контейнери, които се затварят плътно и се поставят в други такива. След десетки години тези контейнери могат да се погребат в последната гробница – дълбоко геоложко хранилище, разположено на няколкостотин метра под земята в стабилни земни слоеве. Такива са глинестите масиви или гранитните скали“, обясни ядреният експерт.

Българското правителство обаче не прави постъпки за изграждане на такова дълбоко хранилище, нито води разговори със страните, които изграждат подобни, допълни проф. Касчиев. Според него са необходими около 5 милиарда лева за следващите 25 години за разработката на подобен проект от българска страна.