13:58 / 08.06.2026
181
Българското общество продължава да бъде разделено в оценките си за ключови исторически периоди, а историческото знание достига до хората не само чрез училището и академичната наука, но и чрез семейните разкази, обществените нагласи и социалните мрежи. Това каза историкът и преподавател в Американския университет в Благоевград проф. Евелина Келбечева в предаването "Метроном" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
По думите ѝ историята се предава по различни канали, като освен официалната академична историография съществува и силен пласт от семейна и родова памет, която често оказва по-голямо влияние върху възприятията на хората.
"Ние някак не съзнаваме колко много канали сече историята към нас. От една страна е писаната история, академичната история, това, което се произвежда от професионалните историци. От друга страна обаче имаме огромен пласт история, която се възприема по различен начин - през семейството, през спомените на бабите и дядовците, през разказите на родителите", обясни тя.
Историкът направи и разграничение между понятията "памет" и "историческо знание", като подчерта, че паметта винаги е лична и емоционално натоварена.
"Непрекъснато говорим за колективна памет и национална памет. Според мен е грешно да се употребяват тези понятия извън метафоричния им смисъл, защото паметта е лична. Това е емоционално и субективно отношение както към фамилната, така и към националната история. Това, което наричаме колективна памет, всъщност е знание, предавано от поколение на поколение за едно или друго събитие", каза тя.
Проф. Келбечева отбеляза, че именно в този процес възникват сериозни противоречия между академичната историческа наука и обществените представи за миналото.
"Започват изключително тежки сблъсъци между официалната академична история и това, което различните поколения предават на своите деца. Към това трябва да прибавим и хаотичния шум на социалните мрежи. Ние нямаме една история и един канал за създаване и предаване на историческото знание - и не само в България, а навсякъде по света", посочи историкът.
Според нея в България липсва последователна държавна политика за осмисляне на комунистическия режим и неговите последици. Тя отбеляза, че общественият дебат по темата остава непълен, а много от събитията и репресиите от периода все още не са достатъчно познати на широката общественост.
"Българите не са били роби като цяла етническа общност в продължение на пет века. Понятието "турско робство" е метафора, появила се през XIX век като част от революционната пропаганда и националноосвободителната борба. То има своята роля в тогавашния контекст, но не отговаря напълно на историческата картина на Османската империя", заяви Келбечева.
По думите ѝ голяма част от националните митове и представи за миналото се формират чрез фолклора и литературата още преди създаването на силна академична историческа школа в България.
"Нашата история дълго време се създава от фолклора и от поезията. Когато започва писането на българската история и първите учебници, все още няма достатъчно подготвени академични историци. По-късно се създава изключително силна школа, но много от вече наложените представи продължават да се възпроизвеждат поколения наред", каза тя.
В заключение проф. Келбечева подчерта, че митовете и легендите са част от начина, по който обществата възприемат миналото, но съвременният човек трябва да прави разлика между историческите факти и историческите интерпретации.
"Като модерни хора вече трябва да можем да виждаме разликата между едното и другото", добави още професорът.
Повече чуйте в звуковия файл.
