Очакваните дупки в бюджета на България са повече, отколкото са дупките в голяма буца холандско сирене. Засега те не се забелязват, но очакванията са най-малко 3 млрд. лв. да бъде нашия БВП накрая на годината от прогнозирането. Това означава, че дефицитът от 3% едва ли ще бъде спазен и съответно поредното отлагане на членството ни в Еврозоната ще отиде най-рано към 2026 година. Това каза за предаването "Нюзрум" по Радио "Фокус" икономистът проф. Боян Дуранкев.

"Другото важно нещо за бюджетарите е, че разходите ще трябва да се намалят с около 4 млрд. лв., ако се очертава такъв БВП. Тоест, прогнозният държавен бюджет към средата на годината вероятно ще трябва да търпи корекции, но това не означава, че има някаква апокалиптична картина пред България. Същото нещо се наблюдава и в други европейски страни", успокои той.

Що се отнася до разминаването между старата власт и служебния кабинет за парите във фискалния резерв, проф. Дуранкев обясни:

"Всеки от нас има ляв и десен джоб. В левия постъпват приходите, в десния са разходите. Ние не балансираме непрекъснато ден по ден това, което получаваме и онова, което ще харчим, а си правим месечни и годишни бюджети. Същото нещо е и в държавата. Така че, ако днес направим същите изчисления, които бяха дадени преди няколко дни, те ще бъдат напълно различни от това, което е, тъй като в момента са постъпили доста приходи, а се очакват същевременно неочаквани, на пръв поглед, разходи. Най-вече имам предвид т.нар. "великденски добавки" от 100 лева на най-бедните пенсионери".

Според икономиста няма съществен проблем с фискалния резерв.

"Има повече проблеми от гледна точка на завършека на тази 2024 година. Причините са няколко и не бяха предвидени умело от правителството, когато се подготвяше този проектобюджет през есента на миналата година. Първо – след като ние се намираме в ЕС, в който имаме капиталистическа икономическа система, всяка такава система има цикли и никога не върви само нагоре. Между два върха на циклите няма права линия, която България да прескочи и да премине от връх на връх. Тази година първото нещо, което не беше отчетено е, че именно реалният БВП на ЕС ще отбележи прираст едни жалки 0,6%, докато България ще има растеж от 1,6%. Това отново означава, че сме в застой от гледна точка на икономическия растеж. Още повече, че българският износ намалява през последните месеци, тъй като има застой в другите страни от ЕС. Второто нещо, което не беше отчетено и създава заплахи пред стриктното изпълнение на бюджета, е промяната на веригите на доставките. Най-вече поради изграждането на т.нар. "многополюсен свят", при който връзките на европейския свят точно с Руската федерация се прекъсват, освен за някои по-специални страни. И третото – новата "Студена война" и участието на страните-членки на ЕС пряко или косвено в конфликта Украйна-Русия е свързано с преимуществено развитие на военната икономика за сметка на гражданската. Минохвъргачки и снаряди никога не водят до благоденствие", коментира още проф. Боян Дуранкев.

"Най-интересното, което трябва да отчетат нашите политици от служебното и от бъдещото редовно правителство у нас, е промяната на ветровете в Брюксел. Тя задуха тази седмица – проектодокументът за перспективите до 2030 година е пълен с препратки към бъдещето на отбраната, сигурността и миграцията. Може да се очаква преструктуриране на икономиките на страните-членки от ЕС, което няма начин да не повлияе негативно на българската икономиката", добави икономистът.