15:04 / 29.06.2026
1063
Бюджет 2026 е продължителен и донякъде удължителен бюджет за последните шест месеца на годината. Това заяви в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС икономистът проф. Боян Дуранкев.
По думите му не е изненадващо, че бюджетът има удължителен характер, тъй като управляващата политическа сила е едва от два месеца на власт.
"Не може да искаме от едно дете на два месеца да проходи, да проговори и да разбере всичко. Но този бюджет подсказва, че България, българската икономика и държава вървят към нещо, което бих определил като "прогресивен регрес“.“
По-нисък икономически растеж и неизпълнени обещания
Според проф. Дуранкев първото голямо разминаване е между предизборните обещания и заложените макроикономически показатели. Той припомни, че управляващите са обещали по-висок икономически растеж, докато в бюджета е заложено забавяне – от досегашните 3% до 2,6% през настоящата година и 2,5% през следващата.
Втората неизпълнена цел, според него, е намаляването на социалното неравенство: "Тъй като не се пипа данъчната система, няма как това да се случи. Помпата на богатството ще продължи да работи в полза на най-богатите, а инфлацията ще ощетява най-бедните и средната класа.“
Третото голямо обещание – ограничаването на влиянието на олигархията и корупционните практики – също няма как да бъде изпълнено за толкова кратък период, тъй като изисква сериозни институционални и съдебни реформи.
Бюджетът разчита повече на надежди, отколкото на буфери
Проф. Дуранкев коментира, че заложеният дефицит от 5,7% и отрицателното салдо по платежния и търговския баланс показват отслабване на икономиката. По думите му правителството е попаднало в капана на периферната българска икономика, която е силно зависима както от войната в Украйна, така и от напрежението около Ормузкия проток и забавянето на европейската икономика.
Той отправи критика и към начина, по който е изготвен бюджетът: "Изглежда като счетоводна таблица. Икономиката не е счетоводна таблица, а система от напрежения, а тук напреженията са заметени малко под килима.“
Според него макрорамката се основава на предположението, че външната среда ще остане благоприятна: "Това не са прогнози, а надежди. Липсват буфери, които да поемат евентуални външни сътресения.“
"Т.е. втората ми голяма забележка е, че липсват буфери, но пък ако имаше буфери, дефицитът щеше да хвръкне наистина към 7,5%. Но действително предстоят съвсем сигурно тежки години, особено ако войната в Украйна продължава, геополитическите битки по различни точки на планетата Земя и ако държавата не влезе в своята авторитетна роля, така както е в други европейски страни“.
Сивата икономика е най-големият неизползван резерв
По думите на проф. Дуранкев правителството разполага със сериозни вътрешни резерви, които не използва. Той посочи, че високата инфлация от 6,9% ще донесе между 1,5 и 2 млрд. лева допълнителни приходи в бюджета, макар това да става за сметка на домакинствата.
Според него обаче далеч по-големият проблем остава сивата икономика. Икономистът изчисли, че между 20 и 33% от заетите работят изцяло или частично в сивия сектор. Част от тях са без трудови договори, а други получават минимална заплата официално и допълнително възнаграждение "в плик“.
"Само от неплатени осигуровки и данъци върху труда бюджетът губи между 2,5 и 5 млрд. евро годишно. Ако се включат ДДС, корпоративните данъци и укритите обороти, загубите достигат 10-12 млрд. евро годишно.“
Според него това би било достатъчно не само да покрие дефицита, но и да изведе бюджета на излишък.
Семействата ще усетят реално обедняване
Проф. Дуранкев смята, че най-осезаемият ефект от Бюджет 2026 ще бъде за българските домакинства. Причината е, че социалните плащания, включително майчинските и детските помощи, остават замразени за следващите три години: "Замразените социални плащания означават реално по-малки доходи, въпреки че номинално остават същите.“
Той обърна внимание и на покупателната способност на хората с минимални и средни доходи. По негови изчисления при инфлация от 6,9% работещите губят около 43 евро месечно или над 500 евро годишно от реалната стойност на заплатите си. Според него, ако правителството действително цели намаляване на неравенствата, минималната работна заплата трябва да нараства по-бързо от средната.
Данъчната политика обслужва най-богатите
Според проф. Дуранкев увеличаването на държавния дълг е симптом както на слабостта на европейската икономика, така и на специфичните проблеми на България. Той подчерта, че за разлика от повечето европейски държави страната продължава да поддържа плоско данъчно облагане.
"Правителство, което обещава да не пипа ниските плоски данъци, корпоративния данък и данъка върху дивидентите, неизменно служи на олигархията и на най-богатия един процент.“
По думите му истинската промяна трябва да бъде не само икономическа, но и социална.
Следващият бюджет ще покаже посоката
Проф. Дуранкев отбеляза, че и финансовият министър е признал, че чрез настоящия бюджет правителството трудно може да реализира собствените си политики. Затова според него истинският тест ще бъде следващият бюджет, който трябва да бъде внесен за обществено обсъждане още през септември: "Тогава ще се разбере накъде капитанът води този кораб и дали наблизо няма подводни камъни.“
В заключение икономистът изрази умерен оптимизъм: "Светлина винаги има. Положението не е катастрофа. В България няма гладни хора. Проблемът е, че много хора живеят на ниво животинско оцеляване – покриват само най-необходимите разходи. България трябва да излезе от това състояние и вярвам, че това ще се случи.“
