Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин анализаторите определят като "срещата на Дракона със Слона“. Индия е централният играч и тя премина в международната политика на други релси. Това каза международният анализатор проф. Владимир Чуков в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“. 

В ядрото на Шанхайската организация за сътрудничество или петорка, наричана "Новият Варшавски договор“, са Русия и Китай, отбеляза той. "Чрез нея те трябваше да разрешат своите проблеми за надпревара за влияние в централноазиатските републики. С течение на времето организацията се разрасна и от интровертна тя стана азиатска организация, като към нея в последствие се присъедини Иран, търсейки убежище на много силните американски санкции. Индия постави акцента на значимостта на ШОС“, припомни проф. Чуков.

Той отбеляза, че в момента Индия е страната с най-високи мита, наложени от САЩ. "Стига се до 75-80% - нещо, което очевидно преобърна позицията на Индия. Войната между Индия и Пакистан през май, която продължи около седмица, беше приета много болезнено в Индия, като се считаше, че САЩ са застанали по-близо до традиционния съперник Пакистан. Пакистанците победиха благодарение на американските си самолети“, посочи проф. Чуков.  

Срещата на ШОС в Тиендзин според него е показала предпоставки за обръщане на традиционната конкуренция между двете най-големи азиатски държави – Китай и Индия, и начало на икономическото сътрудничество между тях. "Те са вечни конкуренти за пазари и за световно надмощие. Всичко това се дължи на новата политика на американската администрация и на президента Тръмп, най-вече за митата. Оказва се, че ценните метали, с които разполага Китай, са много сериозен стимул индийците да потърсят сътрудничество в областта на високите технологии и електрониката. Виждаме и желанието на Китай да се превърне в нещо като банка за закъсалите икономики, които са част от този блок. 280 милиона долара ще бъдат дадени безвъзмездно, а 1,5 милиарда долара – като нисколихвени заеми“, обясни международният анализатор.

Това е част от политиката на "Един пояс, един път“, но под друга форма, добави той.

Проф. Чуков коментира и посещението на българска делегация в Китай, водена от вицепремиера Атанас Зафиров. "Считам, че това е партийна инициатива на "БСП – Обединена левица“. Партията продължава да поддържа своите контакти с Китай. Нашето правителство е много сложно конструирано, там има субекти, които очевидно не са единомишленици, особено по отношение на важни събития и позиции, и делегацията се вписва именно в тази особеност. Мисля, че от коалиционните партньори на БСП едва ли ще има някакви коментари. Въпросът е ние като страна член на Европейския съюз и НАТО да отстояваме нашата функция – нещо, което мисля, че го правим, независимо къде има наши представители“, коментира той.