20:01 / 10.09.2025
10528
Въведените правила за приемането на еврото са в голямата си част недоизпипани и недо изкусурени, и в много случаи преследват не просто информиране на гражданите и затягане на търговската дисциплина, колкото други странични цели, като постигането на допълнителни имиджови резултати за правителството и за органите, които трябва да вършат тази работа. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ икономистът и преподавател в УНСС и в Университета по застраховане и финанси проф. Боян Дуранкев по повод поисканото от Сдружението за модерна търговия преразглеждане на указанията за прехода към еврото от КЗП, които указания според тях създават сериозни практически проблеми, които пречат на временното и точно прилагане на Закона за въвеждане на еврото.
"Някои от нещата, които се предлагат в този законопроект, са правилни. Това е за т.нар. обосновани и икономически причини най-вече за промяна на цените, но другите, които са политически и са повече пожелателни и в някои степени невъзможни, очевидно е, че те нямат място в този закон.“
По думите му в някои отношения критиката към КЗП и КЗК е справедлива, защото прибързаното приемане на решение за въвеждане на еврото в България очевидно създава доста проблеми. "Първият ясно видим и различим проблем беше етикирането на стоките в магазините. До 1 януари 2026 г. всички стоки ще се плащат в лева, но едновременно с това цените трябва да бъдат обявявани и в евро. Защо и кому е нужно това,“ запита експертът и добави, че според него се цели преследването на нещо друго, а именно необоснованото повишение на цените. Другото, което според икономиста е съмнително като ефект, е желанието да се вкарат все повече и повече български стоки от селското стопанство, които да заменят чуждите стоки. Това според него няма как да се осъществи поради факта, че българското селско стопанство не може да задоволи нуждите на пазара.
Илюзията, че трябва навсякъде да има "свободна пазарна икономика“ очевидно все още се разпространява от сектата на неолибералите в България, прикрита под институти за пазарни икономика, за свободна търговия и т.н., посочи още проф. Дуранкев. "Но какво стои като обективни разходи и съответно какво е добавка като печалба, това нещо очевидно не притеснява много тези комисии, които трябва да контролират нещата.“ И дори понятието "спекула“ да е премахнато в българското законодателство, спекула според икономиста цари във всички сфери на икономиката, като даде пример със спекулата в цените на жилищата. "Очевидно е, че законовата основа, която трябва да бъде създадена от Народното събрание, в момента просто не съществува. Затова ще има много теоретизиране, но практическите резултати ще са равни на 0.“
Проф. Дуранкев прогнозира, че инфлацията няма да падне под 2% в следващите години. "Очакваме инфлация поне от 4-5% и догодина“, като друг притеснителен факт според него е тревожното състояние на европейската икономика. Франция и Германия, двигателите на европейската икономика, са в стагнация, дълговете им нарастват, и това неминуемо се отразява и върху икономиката на България. "Може да се очаква свиване на БВП, продължаваща деиндустрилизация, увеличаване на разходите за внос, отколкото това, което получаваме от износ. България в момента е в едно желязно менгеме и трудно може да се оправи.“
