Бюджетният дефицит на България достига 2 милиарда евро само за първите седем месеца на годината, което се равнява на около 2% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП). Причината за това е, че държавните разходи се увеличават по-бързо от ръста на приходите. Това коментира икономистът проф. Боян Дуранкев в предаването "България, Европа на фокус" на Радио ФОКУС.

Според него в отчета за изпълнението на консолидираната фискална програма има и положителни тенденции, но те са съпроводени от сериозни рискове за финансовата стабилност.

"Имаме най-малко три положителни неща, които са факт. Първо, приходите растат по-бързо от инфлацията – приходите, помощите и даренията нарастват с над 11%, а данъчно-осигурителните приходи в частност – с над 9%. Но тези 11% не означават 11% реално подобрение, защото част от това увеличение е инфлационно. Второто положително качество е, че по Плана за възстановяване и устойчивост постъпиха почти 1 милиард евро по четвъртото искане. Третото е, че капиталовите разходи са 3,5 милиарда евро, което означава, че се инвестира в инфраструктура, образование и нови технологии, а не просто в текущо потребление“, заяви проф. Дуранкев.

Въпреки тези показатели, икономистът подчерта, че скритият проблем се крие в бързото нарастване на разходите за обслужване на държавния дълг.

"Нелихвените разходи са нараснали с над 9%, докато лихвените плащания са скочили с над 260 милиона евро, което е 67% спрямо същия период на миналата година. Има разлика между масовото мнение, че държавата харчи повече за пенсии и инвестиции, и реалността – държавата харчи повече, защото вече плаща все повече за старите си дългове. Започваме да създаваме една самоподхранваща се дългова спирала“, предупреди експертът.

Проф. Дуранкев посочи, че въпреки че в момента държавният дълг на България е под 30% от БВП и е сред най-ниските в Европейския съюз, притеснителна е скоростта, с която той се увеличава.

"Ако направим една проста екстраполация – комбинация от по-бавен икономически растеж, инфлация над 3%, дефицит над 4% и растящ дълг – се оказва, че към 2030 година ще пробием тавана от 45%, а в далечната 2042 година дългът може да стане 100% от брутния продукт. Това, което в момента напомня растежът на българския дълг, е като гръцки филм, но засега само трейлъра. И Гърция в началото на века имаше подобен подход – политически обещания, увеличени социални разходи, недостатъчна производителност и натрупване на дефицит“, коментира той.

Според него правителството трябва да предприеме мерки за преструктуриране на икономиката и балансиране на фискалната политика.

"Правителството се опитва едновременно да увеличава доходи, социални плащания, публични заплати и инвестиции, и едновременно с това да държи инфлацията ниска и да намалява дефицита. Трите цели не могат да бъдат едновременно постигнати при сегашната структура на икономиката. Политическата партия управлява с голямо мнозинство в парламента и резултатите от фискалната програма зависят единствено от ‘Прогресивна България’. Няма повече време за въртене на дълговата спирала“, заключи проф. Боян Дуранкев.