Проф. Анна Кръстева: От институциите зависи гражданите да почувстват еврото не като диктат и неизбежност, а част от европеизацията ни

Темата за еврото предизвиква турбуленции, поляризацията е на всички нива. Това каза международният анализатор проф. Анна Кръстева в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Днес Съдът на Европейския съюз опроверга информацията, че е допуснал разглеждането на жалбата срещу влизането на България в еврозоната от 1 януари. Общият съд не е вземал никакво решение по допустимостта, нито по основателността на жалбата. В профила си във Facebook  бившият вицепремиер Румен Гечев съобщи, че е бил уведомен, че Европейският съд е приел за допустима исковата молба за незаконосъобразност по приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

"Това е типичен пример на съзнателна дезинформация и манипулация на общественото мнение, на хибридна атака в този горещ дебат за еврото, изключително агресивна“, коментира проф. Кръстева.

Присъединяването към еврозоната е част от общата стратегия на България за европейска интеграция.

"Това е израз на политическа воля, а от друга страна – на изключително висока институционална готовност. Показателите са много сложни и се наблюдават от множество европейски институции. На следващо място е готовността на общественото мнение. Тези аспекти са сложни“, изброи международният анализатор.

Според нея държавата не успява да изгради адекватна информационна кампания, с която да отговори на оправданите страхове на хората от приемането на еврото.

"Институциите все още са в дълг на гражданите, за да почувстват те еврото не като някакъв диктат и като неизбежност, а като част от европеизацията ни и навлизането ни в най-тесния кръг на европейската интеграция, което значи повече стабилност, повече доверие на международните пазари, повече механизми за контрол. Хората не четат анализи и не правят сравнения. Една Хърватия, която беше приета последна през 2023 г., отбелязва много позитивни резултати. В началото винаги има стрес, той е и психологически, и всякакъв. Носталгията към българския лев е част от нашата национална идентичност. Тази степен на сигурност на много по-високо ниво вече ще бъде осигурена с влизането ни в еврозоната. Контролът ще бъде по-голям“, заяви проф. Кръстева.