19:27 / 23.05.2026
256
Рискът от разпространение на ебола в останалата част от света, извън Африка, е много нисък, както посочва и Световна здравна организация, но във всички случаи "ние сме на една и съща лодка". Това каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС вирусологът от Българската академия на науките проф. Радостина Александрова.
По думите ѝ вирусите се променят тогава, когато им се даде възможност да се разпространяват, затова всяко възникнало огнище трябва да бъде ограничено възможно най-бързо.
"Обявяването на извънредна ситуация в общественото здраве не означава, че започва пандемия. Това означава, че е светната червената лампичка за специалистите и обществото, че вниманието е привлечено и усилията трябва да бъдат насочени към овладяване на ситуацията", обясни тя.
Проф. Александрова подчерта, че военните конфликти и нестабилността в различни региони, включително в Африка, допринасят за разпространението на инфекции.
"Болестите често са били наричани "третата армия“, защото са отнемали повече животи дори от бойните действия", посочи тя.
Ебола остава сериозно заболяване с висока смъртност
Проф. Александрова припомни, че вирусите, причиняващи ебола, имат постоянно присъствие в Африка. Настоящото огнище е 17-ото в Демократична република Конго.
Тя разказа, че заболяването става известно през 1976 година след две внезапни огнища – в Судан и тогавашния Заир, днешна Демократична република Конго.
"Тогава са изолирани първите два вируса – ебола-Заир и вирусът Судан. Самото име ебола идва от река в района, където се развива драмата. От тогава досега тези вируси не престават да напомнят за себе си", обясни вирусологът.
По думите ѝ днес са известни шест вируса от рода орто-ебола вируси, като три от тях – ебола-Заир, Судан и бундибугио – могат да причинят сериозни огнища при хората.
"Става дума за изключително сериозно заболяване. При вируса ебола-Заир смъртността без лечение може да достигне до 90%. При бундибугио тя е между 25 и 40%", каза проф. Александрова.
Тя подчерта, че срещу вируса ебола-Заир вече има одобрени ваксини и моноклонални антитела, но срещу бундибугио към момента няма одобрена ваксина.
Как се разпространява вирусът и защо не се очаква пандемия
Според проф. Александрова едно от притесненията около настоящото огнище е, че то вероятно се е разпространявало известно време преди да бъде разпознато.
Тя припомни най-голямата епидемия от ебола през периода 2014-2016 година, когато заболяването засегна над 28 000 души, а повече от 11 000 загубиха живота си. "Поставянето на правилната диагноза тогава отне няколко месеца. В началото дори е била заподозряна холера, тъй като клиничната картина в ранните етапи е сходна", обясни тя.
Проф. Александрова посочи, че вирусът се разпространява при директен контакт със заразени животни, хора или замърсени материали. Естествен резервоар на вирусите са плодоядните прилепи, но могат да бъдат засегнати и други животни.
Тя обърна внимание и на факта, че вирусът може да се задържа в т.нар. "привилегировани зони" в човешкото тяло, включително в тестисите и окото. "Има данни, че вирусът ебола може да бъде предаван до 15 месеца след излекуване, тъй като се запазва в семенната течност", каза тя.
Въпреки сериозността на заболяването, проф. Александрова подчерта, че вирусите от тази група трудно биха могли да предизвикат пандемия. "Те се предават при много близък контакт, което е съвсем различно от начина, по който се разпространяват грипът и COVID-19. Това са вируси, които могат да причинят тежки локализирани огнища, но нямат потенциал за масово глобално разпространение", заяви тя.
Науката и наблюдението остават ключови
Проф. Александрова отбеляза, че науката и здравните системи продължават да следят отблизо развитието на вирусите ебола, тъй като те са РНК вируси с висока склонност към мутации. "В очакване на следваща пандемична заплаха идеята е науката да бъде способна да предостави ваксина в рамките на 100 дни", каза тя.
Според нея едно от важните неща, които човечеството е научило през годините, е значението на информираността и превенцията.
"Всички промени в света около нас – в природата, в начина, по който използваме земята и взаимодействаме с животните – влияят върху разпространението и биологията на вирусите. Това е напомняне, че трябва непрекъснато да бъдем подготвени и информирани", заключи проф. Радостина Александрова.
