12:15 / 18.04.2026
96407
COVID-19 продължава да се развива, като нов подвариант на Омикрон – наречен "Цикада“ – вече е обект на наблюдение от учените. По думите на вирусолога от БАН проф. Радостина Александрова към момента няма данни той да протича по-тежко, но показва значителни мутационни промени.
"За момента няма никакви данни той да протича по-тежко“, обясни тя в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС.
Потомък на Омикрон с десетки мутации
Новият вариант е свързан с линията на Омикрон, която се появи в края на 2021 година. "Един наистина интересен вариант, отново потомък на Омикрон“, обяснява вирусологът.
Тя припомня, че първоначалните подварианти на Омикрон – BA.1 и BA.2 – са били широко разпространени и добре познати, докато BA.3 е останал в сянка. "BA.3 не успя да се изяви и изведнъж изчезна от дневния ред“, казва проф. Александрова. По думите ѝ именно от него произлиза новият вариант, открит в края на 2024 г. в Южна Африка и наречен BA.3.2.
Защо "Цикада“?
Името на варианта не е случайно. "Той е наречен Цикада, като насекомото, което дълго време се крие в земята, преди да излезе отново на повърхността“, обяснява проф. Александрова.
По думите ѝ новият вариант съдържа над 50 мутации в шипчето – ключовата структура, чрез която вирусът се свързва с клетките – и над 70 мутации спрямо първоначалния SARS-CoV-2, открит в Ухан.
"Бяга от имунния отговор“, но без доказателства за по-тежко протичане
Според вирусолога множеството мутации вероятно помагат на варианта да се измъква по-лесно от имунния отговор. "Много мутации, с които разбира се, че успява да бяга добре от имунния отговор“, посочва тя.
Въпреки това няма данни за по-тежко заболяване. "За момента няма данни тази Цикада да предизвиква по-тежка клинична картина“, уточнява проф. Александрова.
Как се появяват новите варианти
Вирусологът допуска, че натрупването на мутации може да е станало при продължителна инфекция при човек с отслабена имунна система. "Най-вероятно вирусът е предизвикал продължителна инфекция, по време на която с имунната система са съжителствали дълго и са се селектирали тези мутации“, обяснява тя.
Проф. Александрова подчертава, че еволюцията на вирусите е постоянен процес. "Всеки един от вирусите си изгражда механизми да бяга от имунната система. Това е едно надхитряне, което допринася и за нейното усъвършенстване“, казва тя.
Морбили като пример за по-агресивен вирус
В интервюто тя прави и паралел с морбили, който според нея е още по-сериозен в начина, по който засяга имунната система. "Морбили е вирус, който директно атакува клетките на имунната система“, подчертава проф. Александрова. По думите ѝ инфекцията може да доведе до т.нар. имунна амнезия. "Намалява разнообразието от антитела, които детето вече е изградило“, обяснява тя.
Проф. Александрова предупреждава, че след преболедуване от морбили организмът може да остане по-уязвим за дълъг период. "Децата преминали през морбили изпадат в имунологична супресия, която ги прави уязвими за една, две, а според някои автори и три години“, казва тя.
Вирусите не спират да се развиват
Проф. Александрова обръща внимание и на по-широкия смисъл на появата на подобни варианти.
"Що се отнася до Цикада, това, че един вирус, който на пръв поглед изчезва, се връща с променено лице, променен аутфит, образно казано, след като е бил някъде на заден план, и се появява отново по-успешен“, казва тя. По думите ѝ това е важен сигнал за науката: "Това показва, че по никакъв начин специалистите не бива да изпускаме развитието на Омикрон“, подчерта вирусологът.
В края на разговора проф. Александрова обобщава, че наблюдението върху вирусите остава ключово: "Вирусите не спират да се развиват, да се променят и да ни изненадват“, подчертава тя и допълва, че това важи не само за SARS-CoV-2, но и за всички инфекциозни агенти: "Не бива да позволяваме да бъдем изненадани – нито от SARS-CoV-2, нито от морбили, нито от други болестотворни агенти.“
