Само за две години България привлече над 3 млрд. евро инвестиции в системи за съхранение на енергия и се утвърди като европейски лидер в сектора с изградени над 6,3 GW / 20 GWh батерийни мощности. Сега обаче държавата предлага нова финансова тежест, която застрашава сектора. В законопроекта за държавния бюджет за 2027 г. е заложена нова 5% вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) върху приходите на операторите на самостоятелни батерийни системи. Това съобщават от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия
Те настояват текстът да отпадне изцяло. Според организацията мярката застрашава финансовата устойчивост на вече изградени проекти и подкопава доверието в България като предвидима инвестиционна дестинация. Предложението е внесено без обществено обсъждане, без консултации в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и без оценка на въздействието или публичен разчет за очакваните приходи във фонда.
"България привлече милиарди евро инвестиции и за две години се превърна в "батерията на Балканите“. Вместо да пренесем този успех и в други сектори, рискуваме да го зачеркнем с необоснована мярка, предложена без анализ на ползите и въздействието“, коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ.
Защо 5% от приходите са проблем
За разлика от електроцентралите, батериите не произвеждат ток, а го купуват в часовете с ниски цени, съхраняват го и го продават обратно при пиково търсене. Тъй като вноската от 5% ще се начислява върху целия приход, без да се приспадат разходите за купената електроенергия и технологичните загуби, реалната тежест върху операторите ще бъде многократно по-висока.
Повечето батерийни системи са в експлоатация едва от няколко месеца. Инвестициите са реализирани въз основа на финансови модели и банкови кредити, които не предвиждат подобна допълнителна тежест. Новата вноска може да погълне значителна част от средствата за обслужване на кредитите, да доведе до нарушаване на договорените условия с банките, а при някои проекти - дори до риск от несъстоятелност.
Освен това се създават условия за повторно начисляване на вноска върху една и съща електроенергия - веднъж при продажбата от производителя и втори път при продажбата от батерията.
Вноската ще обхване и услугите за балансиране, при които батериите се активират по нареждане на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това ще увеличи разходите за балансиране на целия електроенергиен пазар.
Според асоциацията очакваните постъпления във ФСЕС не са подкрепени с публичен разчет, докато рисковете за инвеститорите и финансовата устойчивост на проектите са значителни.
Държавата финансира батериите, а след това променя условията
Допълнителен риск възниква и за европейското финансиране от над 600 млн. евро, което България получи по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за изграждане на системи за съхранение. Според АПСТЕ при промяната на правилата съществуват основания за нова проверка на съвместимостта на мярката с европейското право и условията за финансиране от страна на Европейската комисия, което може да доведе до финансови корекции, включително връщане на европейски средства.
"Нелогично е държавата да насърчава инвестициите в батерии с европейски средства, а веднага след изграждането им да променя икономическите условия за операторите. Ако мярката бъде приета, ще настояваме Европейската комисия да провери нейната съвместимост с европейските правила“, заявява Никола Газдов.
Батериите вече променят пазара
Оперативните данни на ЕСО за периода 1 януари - 15 ноември 2026 г. показват, че батериите вече променят енергийната система на страната. Отдадената от тях електроенергия е нараснала близо девет пъти - от 265 GWh на 2354 GWh. За същия период производството от вятър и слънце се е увеличило с 22% - до 8,58 TWh, а нетният износ на ток почти се е удвоил с ръст от 94% до 3,5 TWh.
Ползите от инвестициите в съхранение станаха особено видими през лятото на 2026 г., когато високите температури и ограниченията в производството на ток в съседни държави поставиха регионалните пазари под напрежение. Тогава българските батерии смекчиха вечерните ценови пикове и допринесоха за по-ниски борсови цени у нас спрямо Румъния и Гърция.
Според АПСТЕ последствията от подобна мярка надхвърлят енергийния сектор. Внезапната и неочаквана промяна на финансовите условия за вече реализирани инвестиции изпраща крайно негативен сигнал към международните и местните инвеститори.
Рискът е особено сериозен в момент, когато страната се стреми да привлича инвестиции в нови заводи, енергийни мощности и центрове за данни. Вместо да използва успеха при батериите като доказателство, че България може да реализира мащабни инфраструктурни проекти, държавата рискува да отблъсне следващата вълна инвеститори.



09:31 / 18.11.2026
284





