Тема с продължение - може ли да разчитаме на Спешната медицинска помощ, когато имаме нужда от нея? Какъв е недостигът на медици, къде е най-остър и защо се стига дотук?

Най-общо казано, дотук се стига, защото дълги години Спешната помощ обираше несъвършенствата в цялата здравна система.

Например, когато пациентите са неосигурени, когато са уплашени или самотни, когато не могат да се свържат с личните си лекари. Спешната помощ е безплатна и леснодостъпна.

Стана ясно, че има сериозен недостиг на персонал. Но има ли и организационен проблем?

Но ето и как функционира цялата система. Когато преценим, че сме в животозастрашаващо състояние, имаме две възможности. Можем да се обадим на телефон 112 и да повикаме линейка или да отидем в спешен приемен портал към болница.

Ако решим да повикаме линейка - обаждаме се на 112 и се свързваме с оператор към Национална система 112 към МВР. Операторът не е медицинско лице. Той се опитва да осъществи конферентен разговор с медик от Спешната помощ. Ако това не е възможно, сигналът се предава писмено.

Тогава медиците го категоризират – спешен, което означава, че линейката трябва да пристигне за осем минути, неотложен - линейката трябва да пристигне за 20 минути и стабилен - линейката трябва да пристигне до два часа. 

Справка на столичната Спешна помощ показва, че 70% от подадените сигнали в София не са спешни. Но пациентите не дължат такса. Според справка на здравното министерство няма и наложени глоби.

Ако решите да отидете в Спешен приемен портал в болница, отново ще бъдете прегледани. Но болницата може да ви таксува, ако състоянието не е спешно.

Вече стана ясно, че в София имаме сериозен проблем със спешните медицински екипи в линейките. Каква е ситуацията в страната?

Най-сериозен е проблемът в град София. Сериозен недостиг, макар и не толкова голям, има в Търговище, Смолян, Сливен и Перник.

Ето какво се случва в цифри в някои от големите градове у нас. Заедно с колегите от страната се опитахме да видим цялата картина.

Навсякъде ситуацията е динамична и всеки град е измислил схема, с която да успява да си върши работата. В София, например, за целия град средно има по 10, 12 екипа в линейките.

По данни на Спешната помощ има дни и с осем линейки, дори с шест. Но здравното министерство изчислява, че средно има по 14 екипа. Минимумът за цялата област са 25, като всеки ден е различен по разпределение.

В ЦСМП-Пловдив разполагат със седем екипа за сигнали в града – при нужни осем. Както и 14 екипа за областта. От Спешна помощ съобщиха, че имат нужда от поне 15 лекари и още толкова медицински сестри. За тази година няма нито един новопостъпил лекар в Спешна помощ.

В ЦСМП-Варна са сформирани 18 мобилни медицински екипа за дневни смени и 17 за нощни смени. От центъра в морската столица уточняват, че имат 28 незаети щатни бройки за лекари.

В ЦСМП-Бургас  - 22 екипа на смяна. Комбинират лекарите, за да разполагат с повече екипи и се налага да работят повече.

ЦСМП-Русе поддържа денонощно на разположение 11 екипа за областта. Има масов недостиг на лекари, обясниха от центъра за bTV.

Колко са незаетите щатни бройки в центъра за Спешна медицинска помощ в София?

В Центъра за спешна медицинска помощ-София има над 200 незаети щатни места. Общият щат е над 900, предаде bTV.

От Министерството на здравеопазването обясняват, че професията е непривлекателна за младите заради враждебно отношение на пациенти, стрес и непознати условия, при които трябва да взимат решение.

Министерството се опитва да ги мотивира с финансово подпомагане на специализацията, увеличение на заплатите и организиране на обучения.