10:23 / 03.07.2026
355
Често се оказва, че служителите в България не знаят правата си, а има и недобросъвестни работодатели, които спекулират с това. Важно е да знаем, че Кодексът на труда разглежда всички възможни казуси и никога не е е излишно да направите справка преди да подписвате каквито и да е документи. После ще е късно.
ФОКУС обръща внимание на два случая, при които работодателят може да прекрати трудовия ви договор, но е длъжен и да ви заплати обезщетение.
Прекратяването на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 (съкращаване на щата) или чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ)(намаляване на обема на работа) е с предизвестие и ако работодателят не спази срока на предизвестието, възниква право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ (за неспазено предизвестие).
При оставане без работа в резултат на прекратяването възниква право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Обезщетението се изплаща от работодателя на работника или служителя, който е останал без работа или е постъпил на работа след прекратяването с по-ниско трудово възнаграждение. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. По реда и при условията на чл. 224 от КТ работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
