България отбелязва 1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Събитията тази вечер са край Петрич на "Самуиловата крепост". 17-годишното царуване на Самуил бе представено с литературно-музикален спектакъл. Заупокойна молитва отслужиха Негово Светейшество българският патриарх Даниил, струмишкия митрополит Наум и неврокопския митрополит Серафим.

Държавният глава Румен Радев участва в церемонията по отбелязване на 1010 години от управлението на цар Самуил. В Националния парк-музей "Самуилова крепост“ край село Ключ президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили прие почетния строй и произнесе слово. Държавният глава беше придружаван от съпругата си Десислава Радева.

Организираните събития в рамките на националното отбелязване на 1010-годишнината от управлението на цар Самуил  се провеждат под патронажа на президента.

"Фокус" публикува думите на държавния глава Румен Радев по повод отбелязването на годишнината:

Скъпи сънародници,

Делят ни 1010 години от епохата на цар Самуил. Време на победни походи и съдбоносни поражения, на превратности и героизъм, въплътило се в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и българския народ, през целия си живот Самуил ще остане неуморен и безкомпромисен бранител на българската независимост, на държавността и духовните традиции, наследени от предшествениците му Крум, Борис и Симеон.

"Ненадминат по сила и храброст", описван като "човек, който никога не знаел покой“, Самуил отхвърля поражението след завладяването на Източна България, изобличава и наказва предателите и обединява българите в битката срещу Византия. България на цар Самуил брани неотстъпно своето съществуване, воюва за освобождението на завладените земи и се бори за международно признание, нанасяйки болезнени удари на империята.

Верен на своята армия и народ, сърцето на Самуил спира да бие едва при вида на страданието на ослепените при Ключ хиляди български войници. На Византия била нужна жестокост без аналог в летописите, за да пречупи съпротивата на българите, ала не била способна да изтрие спомена за цар Самуил.

Векове по-късно византийски хронист признава, че "оня прочут Самуил … и досега е в устата на българите...“. И докато ни има, прочутият цар Самуил ще укрепва упованието ни в звездата на България. А споменът за върволиците с угаснали очи ще стряска разколебаното родолюбие и ще припомня неизмеримата цена, платена от предците ни, за да пребъде българското име.

Повече от хилядолетие цар Самуил се извисява в паметта на българите с трагичната си орис, но и с волята си да отстоява свободата и достойнството на България. И днес неговият горд и печален образ е символ и мерило за честта на отечеството, за жилавия български корен, устоял на не една буря над бащиния край.

Заветите на Самуил и днес морално ни задължават да поставяме винаги на първо място родината и да я отстояваме докрай. Продължават да събират българите от близо и далеч край този каменен щит на Самуилова България, в знак на почит към легендарния български цар, неговите доблестни военачалници и хилядите воини, които до сетния си дъх водиха битка за България.

Скъпи сънародници,

Силата на един народ се проявява не само в победоносните му войни и в славата на неговото оръжие, но и в саможертвата и себеотрицанието пред лицето на съдбовната неизбежност, които дори и в поражението засяват нови семена на бъдещо величие.

Поклон пред паметта и подвига на цар Самуил и неговите воини!

Да живее България!