12:49 / 06.06.2026
494
Препоръката на Европейската комисия за процедура по свръхдефицит не е нещо страшно. Това е нормална процедура, която контролира правилата в Европейския съюз и в Еврозоната за това коя държава как и колко може да харчи. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС икономическият анализатор Преслав Райков.
"Това е нещо съвсем нормално, регулаторен механизъм, който определя стабилността в Европейския съюз, именно това някоя от страните да не харчи повече, отколкото могат да понесат държавните ѝ финанси и икономиката и съответно да не внася дисбаланс в цялата европейска икономика“, посочи той.
По думите му в момента има 11 държави, които се намират в такава процедура, което показва, че Европейският съюз съблюдава финансовата дисциплина.
Според Райков обаче това, което показва процедурата за българската икономика, е резултат от последните шест години управление или по-скоро липса на управление в държавните финанси.
"Всички финансови министри – и служебни, и редовни, които се изредиха – не успяха да запазят устойчивата траектория на държавните финанси. Влязохме с една тенденция, в която генерирахме дефицити. Да, наистина след ковид, тогава когато икономиката имаше нужда от подкрепа, но още тогава всички икономисти, финансисти, дори международни институции предупредиха, че това е много опасно, защото раздавайки пари, инжектирайки ги в икономиката, след това много трудно се оттеглят“, заяви икономистът.
Той определи това като материализиране на така наречения "морален риск“, при който държавата взима средства чрез външен дълг или непряко повишаване на данъци и осигуровки и ги раздава в краткосрочен хоризонт.
"Т.е. за да повишаваме заплати в публичния сектор, за да повишаваме редица социални плащания, за да оказваме подкрепа към редица сегменти в определени икономически дейности. Това нещо генерира именно този дефицит“, каза Райков.
По думите му Европейската комисия налага тази политика, за да върне страната към разумна финансова политика и към принципа държавата да харчи толкова, колкото икономиката генерира, или до така наречения 3% дефицит.
"Но пак казвам – не е страшна процедура, даже напротив – процедура, която може да действа здравословно и оздравително, защото видяхме, че не се справяме с това да контролираме харченето. Купувахме си политическо време на кредит, купувахме си избирателна активност на кредит. Всичко това рефлектира върху държавните финанси“, добави той.
Няма санкции, а предписания как България да се върне към стабилна финансова политика
Към момента санкции няма, а България е предложена за такава процедура, което означава, че страната ще получи предписания къде могат да бъдат ограничени разходите и как да се върне към стабилна финансова политика.
"Не става въпрос за санкции. Санкциите се налагат тогава, когато въпреки всички предупреждения, въпреки целия гратисен период, който се дава в тези политики и процедури, страната не съумее да се върне в правилния модел на развитие“, обясни Райков.
По думите му тези процедури могат да продължат от една до четири години в зависимост от това колко бързо държавата успее да се върне към устойчив модел.
"За момента няма никакви санкции, не трябва обществото да бърка процедурата по свръхдефицит с каквато и да е потенциална процедура по външното финансово състояние на държавата. Тоест ние не сме заплашени нито от фалит, нито от каквото и да било такова нещо, но тенденцията ясно беше очертана“, подчерта той.
Според икономиста процедурата не е изненада за управляващите и е била индикирана още преди около година и половина.
"Имахме доклад от Световната банка, който засегна същите тези проблеми, даде препоръки как управляваме публичните си разходи, как управляваме държавния сектор и държавните предприятия. Въпреки предупрежденията всички шестима финансови министри през последните години не успяха да се справят с адекватното управление на публичните финанси“, посочи Райков.
"Никой от тях не съумя да спази основната си задача като финансист, като ковчежник – да запази финансовата стабилност и бъдещето на държавните финанси. Така че може да кажем, че те се провалиха и нека да видим как новата власт ще успее или няма да успее да се справи с този проблем“, каза още икономистът.
Спиране на разходите, край на ценовия контрол и повече подкрепа за икономиката
Ако Преслав Райков беше финансов министър, по думите му, първата мярка би била стопиране на повишаването на държавните разходи в публичната администрация. "Спиране на това автоматично увеличаване на заплати, индексиране, разширяване на щатни бройки, което и към момента продължава. Това е най-бързият модел“, обясни той.
Според него трябва да бъдат преосмислени и нетаргетираните програми за подкрепа. "Имаше програма за подкрепа за цената на горивата, която е абсолютно нетаргетирана. Когато нещо е за всички, почти никой няма ефект от него. Това нещо обаче натоварва бюджета“, каза той.
Като трета спешна мярка икономистът посочи прекратяване на желанието за ценови контрол от страна на държавата. "Това привнася хаос в търговията и ценовата политика. Видяхме, че инфлацията достигна 7,3% именно поради такива неадекватни намеси от страна на държавата“, заяви Райков.
Той призова да бъдат прекратени и проекти, които според него разхищават държавен ресурс, като посочи за пример държавни бензиностанции, "магазини за хората“, държавен ВиК холдинг и платформи за следене на цените.
По думите му по-високата събираемост може да даде резултат, но не в краткосрочен план, тъй като проблемите са свързани със сложни административни и данъчни процедури. "Събираемостта е дълга тема, която ще даде ефект, но няма да е толкова бърз и краткосрочен, колкото ни се иска“, допълни той.
Райков подчерта, че основният фокус трябва да бъде върху това какво влиза в икономиката, а не само върху преразпределението. "Тези, които произвеждат стойност, остават на абсолютно последно място, докато те трябва да бъдат на първо място“, заяви той.
Според него повече производство, услуги, по-свободна търговия, по-малка административна тежест, по-добра инфраструктура и стимулиране на износа са устойчивите решения за повишаване на доходите.
Като финален акцент Преслав Райков постави и проблема със сивата икономика. "Трябва да адресираме фактите, които създават сивата икономика – дали това е прекалената административна тежест, неефективната правораздавателна система или трудността за правене на бизнес, защото именно сивата икономика поражда завеса пред тези, които управляват и взимат решения“, заключи той.
