07:21 / 07.06.2026
1864
Пенсиите, ковид добавките и майчинството са част от по-широк процес на икономическа ефективност и преструктуриране на системата. Това посочи икономическият анализатор Преслав Райков в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС.
На въпрос защо първите разговори за икономия започнаха от пенсии, ковид добавки и майчинство, той обясни:
"Мисля, че е и икономическа ефективност, защото това, което направихме с редица индексации, автоматизиране на определени плащания, знаете, дългата тема с средна работна заплата и минимална работна заплата, правилата, които бяха приети и въобще структурната позиция на българската икономика, която е изключително затегната. Ние имаме рекордно ниска безработица, имаме региони, в които минималната работна заплата е почти колкото средната, т.е. никой няма мотив да работи на минимална заплата. Всичко това е необходимо да се случи и да се преструктурира, всичко това струва много на бюджета и в една такава ситуация натежава на бюджета.“
Той допълни, че дискусията за майчинството има и демографски измерения и поставя въпроса за устойчивостта на модела.
"Разбира се, дискусията с парите за майчинство и въобще модела на майчинство в България, той е доста дълъг и там темата припокрива много аспекти. Там се припокрива демографията и икономическата логика на това дали можем да продължаваме да поддържаме този модел, защото не е само до това, което ние считаме за правилно и ни се иска, а и до това да можем устойчиво да поддържаме този модел, т.е. средствата да идват ефективно от някъде“, посочи той.
Социалните плащания и пенсионната система под натиск
Райков коментира и идеите за икономии чрез ограничаване на субсидии и възнаграждения, като подчерта, че ефектът им върху бюджета е ограничен.
"Видяхме, че депутатите направиха опит и за саморестрикция – нещо, което аз по-скоро отчитам като маркетингов и политически ход за това да започнеш от себе си, когато искаш да наложиш нещо на другите. Но не мисля, че ще има някакъв съществен ефект върху бюджета“, каза той.
По думите му основният проблем остава пенсионната система, която вече не се самофинансира.
"И разбира се, социалните плащания, свързани с пенсиите, там фокусът трябва да бъде върху общото състояние на пенсионната ни система, която вече е преминала критичната точка и основно не се самозахранва от вноските за пенсия, които правят хората, а се самозахранва от държавния бюджет и външния дълг“, заяви Райков.
Той подчерта, че демографската картина ясно показва бъдещия натиск върху системата и необходимостта от реформи.
"Тоест, структурно нещата в този сектор не са добре подредени и реформата трябва да се случи възможно най-бързо. В противен случай се обричаме на ситуация, в която все по-голяма част от бюджетните разходи – които не идват от осигурителни вноски – ще трябва да се насочват към пенсионната система. А там демографските тенденции и сметките са ясни: добре е известно колко хора ще бъдат обхванати от системата през следващите 10-15 години и какъв ще бъде размерът на необходимите бюджетни трансфери. Това е система, която продължава да тежи, както и редица други държавни структури, които не работят достатъчно ефективно и поглъщат ресурс, без той да се използва по оптимален начин“, обясни Преслав Райков.
Според него България има потенциал да се възползва от членството си в ЕС, Шенген и предстоящото влизане в ОИСР, но рискът е този потенциал да не бъде реализиран.
"В този контекст би било много жалко да пропиляваме възможностите, които България има – както вътрешни, така и произтичащи от членството ни в еврозоната и позицията ни в една благоприятна икономическа среда: Европейския съюз, Шенген, а в близко бъдеще, надяваме се, и ОИСР. Целта трябва да бъде да максимизираме икономическия потенциал на страната, а не да го губим, оставайки в капана на демографските предизвикателства“, добави икономистът.
Какъв знак би показал промяна
На въпрос какъв би бил знакът, че страната се движи в правилната посока, Преслав Райков посочи ограничаване на разходите в публичния сектор.
"Знакът ще бъде замразяването на всички публични увеличения на заплати и щатни бройки. Ще бъде изключително приятно да коментираме, че държавата е спряла с намесата си в пазара и през желанието си за контрол на цени“, каза той.
По думите му е необходимо държавата да се фокусира върху бизнес средата, административната ефективност и публичните услуги.
"Най-важното е държавата да обърне поглед там, където наистина има нужда от работа – създаването на по-добри условия за бизнес, стимулирането с лесна административна рамка, с бързи и ефективни публични услуги“, допълни икономистът и подчерта, че при такива условия икономическият растеж може да се ускори дори без прекомерна държавна намеса.
