13:57 / 24.10.2026
322
Поскъпването на горивата на месечна база за септември и август (между другото, и за юли) у нас беше едно от най-големите, но веднага трябва да направим паралела, че горивата в България са със 17% под средните нива за Европейския съюз. България е една от страните с най-евтини горива – и дизел, и бензин, и пропан-бутан. Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС финансовият анализатор Преслав Райков по повод последните данни на Евростат, според които през септември у нас е отчетен най-високият годишен ръст в Европейския съюз при цените на горивата и смазочните материали за личен транспорт – 42,2% спрямо същия месец на миналата година.
"Много е важно да се направи такова разграничение, защото данните бяха публикувани в малко погрешна светлина и насока, създавайки спекулация, че България е страната с най-скъпи горива. Не, точно обратното – България е една от страните с най-евтини горива“, обясни той.
Защо се стигна до поскъпване?
Райков изтъкна една, по думите му, много ясна причина за поскъпването на горивата през последните три месеца в България:
"Ако си спомняме, последното служебно правителство държеше "Лукойл“ като един социален буфер и горивата, в голяма част при старта на конфликта в Ормузкия пролив, не отразиха покачването на световните пазари на петрола, когато цените от 72 долара скочиха на 120 долара. В България горивата останаха много стабилни, на нереално ниски нива при двете основни – дизел и бензин. Имаше желание да се използва "Лукойл“ като социален буфер за осигуряване на ниски цени.“
"За наше щастие, бих казал, тази идея поотпадна и "Лукойл“ се връща към пазарните принципи на ценообразуване. Затова виждаме това поскъпване и връщане към нормалната пазарна логика, а не предоставянето на горива като социален буфер към икономиката“, добави експертът.
Той подчерта, че страната ни остава със 17% под средните цени на горивата в Европейския съюз, за разлика от страни като Гърция, Финландия, Франция и Германия, където цените са значително по-високи. По думите му тези месечни данни трябва да се разчитат именно като завръщане към нормалната пазарна логика и ценовия механизъм на суровия петрол, както и към нормалното пазарно поведение на играч като "Лукойл“.
Пазарни движения и потребление
"За щастие видяхме и премахване на забраната за износ на горива, за да може рафинерията да реализира пазарни движения и печалба на регионалния пазар, който е тежко дисбалансиран. В определени страни има сериозен недостиг – например Сърбия, където гориво може да се продава много ефективно и печелившо. Радвам се, че тази забрана отпадна“, коментира още Преслав Райков.
Той отчете още, че потреблението на горива у нас продължава да се покачва: "Въпреки данните за поскъпване с 40% на месечна база, ние виждаме ръст в потреблението. Ако погледнем тренда в Нидерландия например, там поскъпването достигна ниво, при което потреблението спря и започна да намалява. Докато в България правителствените програми и процедури за подкрепа правят обратното – вливат средства в един нагорещен пазар. Раздаването на суми през последните няколко месеца под формата на добавки за горива беше просто напомпване на този пазар.“
Финансовият анализатор отново акцентира, че България е държавата с едни от най-ниските цени в Европейския съюз и Европа като цяло. Той прогнозира, че трендът ще остане такъв, просто защото имаме ключов играч като "Лукойл Нефтохим Бургас“, който балансира регионалните и структурните дисбаланси, особено огромните при дизела в световен мащаб.
Цената или наличността?
"Всички трябва да искаме да имаме адекватен играч в лицето на "Лукойл“, който адекватно да предава пазарните движения – тоест да няма изкуствено задържане на цени, но съответно и прекомерно увеличение, за да сме сигурни, че имаме наличности. Защото в текущата ситуация много страни се оказаха с проблем с наличностите. Цената не е толкова важна, колкото наличността, защото когато горивата липсват, на каквато и цена да искаме да ги купим, ще усетим много по-голям проблем“, посочи той.
По думите му фокусът на държавата трябва да се насочи към секторите, които тежко използват горива – именно земеделският (за машините) и транспортният: "Всичко друго е хабене на държавен ресурс.“
Факторите в световен мащаб
Що се отнася до случващото се в международен план, Преслав Райков коментира основните геополитически двигатели:
"Конфликтът в Близкия изток безспорно е водещият фактор, който диктува цените през последните четири месеца. Виждаме много структурни дисбаланси при износа на рафинирани горива и дестилирани продукти от различни точки на света.“
"Друга такава точка е Русия. Забраната за износ на дизел от Русия към световните пазари, валидна до края на октомври, най-вероятно ще бъде удължена и за ноември, което породи недостиг както на европейските, така и на световните пазари.“
Колкото до "сделката“ с Тръмп, анализаторът е категоричен: "Първо, не бих я нарекъл сделка, а по-скоро предизборен политически опит от страна на неговата администрация да охлади напрежението в САЩ, където дизелът надхвърли 6,20 долара за галон – изключително висока цена. Не мисля обаче, че това ще постигне търсения ефект или че говорим за генерална промяна, при която Русия вече е извън полезрението на САЩ и може свободно да продава дизел без ограничения. Напротив, очаквам последващ ход от администрацията на Тръмп за връщане към старата линия на натиск върху руската икономика през цените на петрола и горивата, особено на фона на ескалиращия конфликт в Украйна.“
"За момента Близкият изток и районът около Ормузкия пролив остават основната точка, като движенията са чисто политически диктувани. Виждаме как две страни буквално си играят с цената на петрола за останалия свят, а редица приближени до тях участници печелят изключително добре от тези ценови колебания, при които сутрин едно изказване променя цената в една посока, а вечер друго изказване я праща в съвсем друга“, обобщи Преслав Райков.
