Не е вярно, че българското население продължава да се топи с бързи темпове. Има много притеснителни процеси, по които трябва да се работи, но има и позитивни такива. Това каза писателят и преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

До пандемията населението на страната е намалявало с около 50-60 хиляди души годишно. През 2023 г. то е намаляло с 2200, а през 2024 г. – с 8000 души. "Т.е. през последните две години темпът на намаляване е намалял четири до шест пъти. Да, все още намаляваме и все още не сме излезли от демографската криза, но от пет до шест пъти е страшно голям процент на редуциране на населението“, обясни доц. Бърдаров.

Демографската криза е процес, продължаващ вече повече от 40 години. Това са нормални, естествени процеси, характерни за целия развит свят, подчерта преподавателят. "Съвсем скоро целият свят ще бъде в тази спирала на България и Европа – устойчио ниска раждаемост и застарели общества. Раждаемостта у нас е ниска, но тя е нормално ниска. Процентът на детност в България е 1,8, но в целия развит свят е толкова. В Индия той е 2, в Китай е 1,6, в Саудитска Арабия е 2,3, т.е. всички влизат в тази спирала на раждаемостта. Проблемът в България е високата смъртност. Тя е нелогична, срамна, скандално висока за развита европейска държава. Ние сме на първо място в Европа категорично, на едно от първите в света по обща смъртност“, обясни той.

Другият проблем, който е типично български, е острият дефицит на младо активно население. "Ако имаме нормална възрастова и образователна структура, ще се развием прогресивно демографски“, поясни доц. Бърдаров.

На трето място той постави драстичните териториални демографски дисбаланси. "При една територия, която е нито малка, нито голяма, има ненормално големи географски диспропорции. За да бъдат привлечени младите хора към такива територии, държавата и местната власт трябва да изпълнят задълженията си по пътната и социалната инфраструктура. Места, в които няма пътища, в които няма училища и детски градини, в които няма нормални болници, няма как да отиде млад човек“, подчерта доц. Бърдаров.

На четвърто място е високият процент необразовано население сред ромския етнос. "То може да бъде ресурс, но при тази образователна структура не е така.“

За да имаме нарастване на населението и положителен действителен прираст, трябва активно и комплексно да се работи по разрешаването на тези проблеми, заяви Георги Бърдаров. "Необходима е радикална реформа в образованието, ускорено повишаване доходите на населението, реализация на пазара на труда, здравеопазване, пътна и социална инфраструктура, връщане на вярата в институциите, чувството за общност, проактивна миграционна политика, насочена на първо място към българските общности зад граница. Огромен фактор за все повече млади хора е дали средата е сигурна, дали има добра образователна система за техните деца, дали има вяра в институциите“, посочи той.