"Последният път, когато идвах в България, беше през 2009 година. Минаха 15 години. Много е различно, много се е променило. Вчера се разходих из София – много се строи, много нови сгради, говори се английски, чувам и френски. И ми е малко странно. Но виждам, че България става нещо сериозно. Хората във Франция не познават България и аз съм много горд, като българин, да мога да разкажа за нея.“

Това каза в предаването "120 минтуи“ по bTV милионерът Джонатан Ангелов. Но това е най-малко важното за него. По-важно е, че някога е бил гладен. Че е бил дете, преминало през приемни семейства, което е казвало на съучениците си, че живее при братовчедите. Че е имал една майка, която не е можела да пише на френски, но е пазела статиите за успехите му в стара папка, надписана с едно-единствено име - Джонатан.

"Чувствам се българин. Кръвта ми е българска. Аз обожавам България. Най-хубавите ми моменти в живота са били в София, Правец, Бяла Слатина. Навсякъде се разхождах. Наистина беше страхотно“, споделя той.

"Говоря като дете на 12 години, защото не говоря български вече. Мама почина, а аз само с нея говорех на български. Не съм идвал от 2009 година и малко съм го позабравил, затова ми е трудно понякога да го говоря, но ми идва пак“, разказа още Джонатан.

Точно като в приказката "Грозното патенце“, Джонатан никога не е като другите. И сред изоставените деца не е бил като останалите, защото е знаел, че ще успее

Споделя, че помни моментът, в който социалните служби във Франция са го взели от майка му.

"Виждах, че мама беше зле. Тя загуби много пари, след като един бизнесмен ѝ открадна парите. Нямаше нищо, нямаше какво да се яде. Един ден почукаха на вратата. Пред мен имаше десетина човека – социални и полицаи. Казаха ми, че не мога да стоя с майка ми и довечера няма да се прибера. Че ще вземат апартамента, ще вземат всичко. И че трябва да си тръгна. Аз като дете изпитах шок. Но това е животът“, казва милионерът.

Преминал е през три различни приемни семейства.

"Почти всяка година ме сменяха. Две години бях в дом за деца. На 19 години всичко това ми писна и си тръгнах с малко пари, защото започнах още на 14 години да работя. Започнах да правя бизнес, купих си първия апартамент в Париж. То беше стаичка, осем квадрата. Таванско помещение – взех го за 30 000 евро. Във Франция такива стаи са за студенти, тъй като в Париж е много скъпо. Ремонтирах си го, един приятел ми помогна. След това изтеглих 10 студентски кредита, в 10 различни банки. Така купих десетина такива стаички. На 22 години правех 5, 6 хиляди евро на месец, като студент“, разказа Джонатан.