Утре, на 15 август, православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Успение на Пресвета Богородица.

На Голяма Богородица се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Отделните семейства също дават курбан за светицата – овца или шиле. Някъде курбаните се освещават в църква, другаде – вкъщи.

Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: до Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.

На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и, както това се прави на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

Гости приемат и именниците Мария, Мариана, Марио. Празникът в чест на Божията майка е много почитан и днес.

У нас над 200 са църквите и манастирите с патрон "Успение Богородично", като най-големите са Бачковският и Троянският манастири, а в близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка".

На храмовия празник на тези манастири – Успение Богородично в тях се стичат много вярващи, прави се водосвет, дават се курбани, миряните носят дарове за храма и поставят цветя под иконата на Божията майка.