Срещата беше много конструктивна. Ще помолим Народно събрание да ни даде една седмица отсрочка за да представим нашите мерки за справянето с нарастващите цени на хранителните продукти. Това заяви министърът на земеделието Пламен Абровски след срещата между изпълнителната власт и браншовите организации, на която бяха обсъдени мерки срещу галопиращите цени, предаде репортер на ФОКУС.  

В дискусията участваха министри от кабинета, представители на регулаторни и контролни органи, на национално представителните организации на синдикатите и работодателите, както и браншови организации в сектора на земеделието и храните. 

Абровски заяви, че основните приоритети ще бъдат следните: засилване на контрола, осветляване на цялата верига на доставки - кой на кого продава, как се формира цената на продукта и други. 

От своя страна  вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев заяви, че правителството вече изпълнява заложените си цели. 

"Държавата започна работа. Тонът на срещата беше изключително професионален", каза той и посочи, че основен приоритет е хранителните стоки от първа необходимост да бъдат на "справедливи цени", качество, равнопоставеност между българската продукция и вносните стоки, както и да се засили българското производство на хранителни продукти. 

"Правителство ще работи в пълен синхрон за изграждане на диалог с българското земеделие и животновъдство Ще се удължи срокът с една седмица, за да се калибрират мерките и да се подложат на нужните корекции", каза още той. 

Икономическият министър заяви още, че ще се стремят към една дългосрочна визия за подкрепа на българското земеделие и животновъдство, които по думите му са в състояние на колапс. И обобщи - отчетност, прозрачност, мощна подкрепа за българския производител и за българския бизнес.

Пулев коментира идеята за въвеждане на твърд таван върху надценките, като подчерта, че целта е да се постигне пазарна среда и контрол върху цените, съобразени с принципите на свободната конкуренция.

Предвижда се също създаването на специално координационно звено с участието на представители на различни контролни и регулаторни институции. От тях ще се изисква всяка седмица да предоставят отчети, становища и информация за предприетите мерки.

По отношение на дългосрочната подкрепа ресорният министър посочи, че ще бъдат разработени различни механизми за подпомагане на българските земеделци и производители, включително субсидирани кредити, както и застрахователни и гаранционни инструменти.

В заключение той заяви:

"Ние не водим битка нито с търговските вериги, нито с търговците, а с нелоялните търговски практики. Няма да отстъпим и ще продължим да следваме тази политика."

От своя страна председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров заяви, че надценките варират между 70 и 130%.

Той също настоя за въвеждане на таван на надценките.

"Не искаме връщане към комунистически или социалистически практики, а търговските вериги да прилагат модела, по който работят техните компании майки в държави като Германия и Австрия. Там максималните надценки достигат общо до 35%", посочи Зоров.

Според него е настъпил моментът да има повече справедливост и не бива да се приема, че "в България сме оператори от трето качество", подчерта още Зоров.