Киселото мляко е неизменна част от българската народна памет – още траките и номадите пренасяли мляко в мехове, без дори да подозират, че ферментират полезна суперхрана. През 1905 г. д-р Стамен Григоров открива бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, а скоро след това учените започват да свързват консумацията на кисело мляко със здравна и дълголетна полза.

Този уникален щам се среща в природата единствено в България – доказателство за чистата вода, планинския климат и биоразнообразието. В комбинация със Streptococcus thermophilus се получава характерна комбинация от вкус, кремообразна текстура и силни пробиотични свойства.

Продуктът на бактериалната си дейност – бактериоцин, носи антимикробен ефект и подпомага здравословното храносмилане.

Какво получава организмът ни

Храносмилателна стабилност

Поддържане на баланса на чревната микрофлора, намаляване на запек, диария и дисбаланси в храносмилането.

Имунитет в действие

Подсилена защита срещу патогени – Salmonella, E. coli и др., благодарение на антимикробното действие на млечнокиселите щамове.

Здрави кости и понижен холестерол

Високото съдържание на биоусвоим калций – особено в комбинация с регулярна консумация – поддържа костната плътност и благоприятства сърдечно-съдовото здраве.

Антиоксидантна мощ

Концепцията на Мечников за предотвратяване на "образуването на токсини във вътрешността" става факт – киселото мляко се оказва истински детокс помощник.

Дълголетие и жизнен тонус

По данни от здравни и етнографски изследвания, районите с традиции за консумация на кисело мляко са сред дълголетниците в България.

В българската кухня киселото мляко играе главна роля – от таратора и баницата до мусаката и пълнените чушки. Добавя свежест, баланс на вкуса и пухкавост на текстурата, без да е просто гарнитура – то е сърцето на много рецепти.

Още през 1970-те Япония официално внася лицензиран щам от България и така Meiji увеличава дела си на пазара с продукт, който носи името "Bulgaria“. В Европа и САЩ правят имитации, но без оригиналния щам вкусовите и здравословните качества не са същите, пише "Фокус".