Политологът Тончо Краевски в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на "Фокус" (бел. ред. интервюто е проведено на 28 април т.г.). 

Екстравагантен, иновативен или миниран е опитът за коалиция за управление между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“-"Демократична България“? На телефонната ни линия е Тончо Краевски – политолог. Здравейте.

Здравейте.

Ако формулираме тази тема като въпрос: екстравагантен, иновативен или миниран е този опит за общ кабинет между двете водещи коалиции в парламента?

Значи това, което е важно да кажем, и вие правилно отбелязахте: коалиции, не партии, защото това са два субекта, които са много хетерогенни, те са разнородни двата, единият доста повече от другия. Значи, от едната страна са ГЕРБ-СДС…

Те са монолитни.

… което са две партии, и те са да кажем едни много по-монолитен блок, който има воля може би политическа. Обаче от другата страна, един страшно хетерогенен съюз между "Продължаваме промяната“, между "Демократична България“, която сама по себе си състои от няколко партии: от "Да, България“, ДСБ, от "Зелените“ и т.н. И този субект, ако отправите въпрос, може да получите абсолютно открит отговор, вероятно всяка една от партиите вътре ще има различен, ако не фундаментално различен отговор, но в различен нюанс ще звучи нейният отговор на въпроса: дали тези преговори са и колко са сериозни, каква е формулата, за която са готови да направят компромис. Всеки вижда в различен хоризонт и в различен нюанс възможността за компромиси. В тези разговори се ражда спонтанно консенсусът, и не само този между ГЕРБ и "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, но и вътрешният консенсус, вътре в "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ по въпроса: те какво отношение ще имат към ГЕРБ, каква форма на сътрудничеството са готови всички да допуснат и каква е политическата ми стратегия за в бъдеще, защото в момента се решава бъдещето им – те сега ще ходят ли на избори, няма ли, какво ще правят на местните.

То се решава и бъдещето на България в крайна сметка. 

То се решава, да.

Има ли достатъчно голям приоритет пред тези две коалиции, които да спасят тяхната ронливост? Вие самият казахте "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ все още се осъзнават кой кой е, какво се случва, дали пък няма да е самоубийство това, което се случва. И все пак България твърде дълго е на служебни правителства, на бюджет, който е компромис и по-скоро спасяване на дузпи, отколкото правене на политики. И в днешния ден общо взето бюджетът сякаш е основното съществително, което се спряга: какъв е дефицитът, много ли е страшно финансовото състояние на България, онези 3% обаче, които ние трябва да удържим като дефицит и ще ни помогнат да влезем в "Шенген“. Не са ли по-големият приоритет, достатъчно зрели ли са тези две коалиции, за да видят по-голямото от самите себе си?

Политическите партии имат това свойство веднъж щом се организират, просто по една такава невидима социална сила ги завърта в движение, обърнато навътре към самите тях, към техните грижи, към тяхното оцеляване. И много често те взимат решения, които са ориентирани по-скоро към запазването на групата, на партията. Всеки един отделен човек често трябва да прави малко или много компромис не само със себе си, но не в крайни сметка и с това, което бихте нарекли национални интереси или гледната точка на държавата. В една партийна демокрация всъщност гледната точка на държавата никой не е поставен в позиция да може да гледа от нея. Може би президентът по нашата Конституция е поставен в тая роля, и това е компенсаторният механизъм, който Конституцията ни е дала, когато партиите не могат заедно да конструират някаква обща гледна точка, да се запълва тая празнина от служебни правителства. Но от друга страна, вярно, че това не може да продължава до безкрай. В началото на този парламент се заговори, че големият приоритет - мисля че проф. Даниел Вълчев го казва това много правилно, че големият въпрос е не дали ще има правителство - винаги ще има, Конституцията е предвидила как да се запълни тая празнина - а ще има ли парламент. Защото в нашата Конституция, ако тоя парламент не може да роди правителство, той няма и да живее. Следователно няма да има кой да приеме бюджет.

Правителство винаги ще има, по-големият въпрос е дали ще има парламента. След малко продължаваме разговора с Тончо Краевски за това все пак ако първата и втората сила в парламента се обединят, коя е по-уязвима, коя трябва да направи по-голям компромис и все пак да се върна на голямата ми цел: има ли по-скоро превес бъдещето на България от това кой ще бъде срама? След като стана ясно кой е големият въпрос: дали ще има парламент и след това какво ще бъде правителството, какви са компромисите, които всяка една от двете коалиции ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ трябва да направи? Нека да не забравяме, че Кирил Петков се опита, дори арестува Бойко Борисов, трябва да се забравят едни големи килограми, включително и от обещания, от послания към избирателите. И все пак кой трябва да направи по-големия компромис и кой е по-уязвим?

Ето вижте, че дори и като публика, когато разглеждаме политическия театър, не можем да се въздържим да не наблюдаваме от гледните точки на различните партии и на техния специфичен интерес. Т.е. няма как да разглеждаме обективно политиката без да разглеждаме всичките гледни точки на участниците в нея. Защото наистина въпросът, който ще направи по-голям компромис, кой рискува повече, е основен тук. Това е въпросът, който стои на фона на всички останали въпроси. Защото дори и да се реализира този много амбициозен план, за който се говори, правителство с хоризонт година и половина е кратко време на фона на един иначе в нормални настоятелства 4-годишен парламентарен и правителствен хоризонт. А ние знаем, че най-вероятно и година  и половина е твърде дълго време, нали, този парламент ще продължи по-кратко. Съответно колкото по-кратко продължават парламентите и колкото по-често се изборите, толкова повече става належащ въпросът за собственото оцеляване на политическите партии и затова те как си представят на следващите избори. Няма възможност за гледане дългосрочно каквото и да е, и няма възможност никъде да се правят компромиси с политическото его на партиите. Просто такава е динамиката, докато не се успокои изборният цикъл, което по парадокс зависи от това те да могат да организират управление.

И все пак кой рискува повече?

Без съмнение рискът за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ е по-голям с оглед не на друго, а именно на това, което казахме в началото, че те са много хетерогенен субект, много разнороден. Ако не успеят да уцелят точната формула на политиката си спрямо ГЕРБ, да речем точната формула, в която ще участват заедно в някакво правителство, което да изпълни техните искания, да не е с мандата на ГЕРБ, да не е с участието им в същото време, ще има вътрешен разрив. Това е най-големият риск пред тях. Дори не смятам, че проблемът е толкова с техните избиратели, което най-много ви тревожи. Истински големият риск е, че могат да се изпокарат вътре, именно защото е толкова разнороден съюз.

Както се казва, материалът се тества на опън, така че нека да видим тази хетерогенна смес, както ви е наричате "Продължаваме промяната“-"Демократична България“, достатъчно добра сплав ли е вече. И тъй като казахте ще се уцелили ли формулата, в момента сякаш тя се тества. В медиите излязоха имена на бъдещите министри, които ще предложат "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ на ГЕРБ (бел. ред.: интервюто е проведено на 28 април), там бяха и тези на лидерите, и Борисов реагира твърдо. Може би в момента текат точно такива тестове каква ще бъде формулата, която все пак да може да сплоти двата отбора.

Да, ако съдим по това, което беше публикувано из интернет, това също говори, че липсва някакво единодушие. Защото аз от тоя кабинет, който видях, липсваха имена от "Да, България“ например. Имаше хора от "Продължаваме промяната“ и от ДСБ, което ако е вярно това, нали, ако не представлява някаква интрига разбира се, публикуването на това, защото то не е официално и може да е всякаква чернова. Но ако е нещо такова, това означава, че дали има някакъв, вътре няма консолидирано отношение по въпроса. И това наистина е най-големият риск, това е пред една коалиция, която за пръв път се яви на парламентарни избори и я очакват съвсем скоро местни.

Ние сме виждали десни коалиции много пъти през годините, и за съжаление, голяма част от десните хора не бяха представени в парламента, именно защото те обичат да се карат, да се фръцват един на друг, да се роят и накрая да останат извън парламента. Виждам, че и вашето основно опасение сякаш се върти около това до колко единни и сплотени ще бъдат първо като коалиция "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, и второ, доколко самата "Демократична България“ ще успее да устои на вътрешните си центробежни сили. И финален въпрос: явно днес и през уикенда ще се реши съдбата на този експеримент, да го наречем така, може би проект – това пък беше вашата дума. Каква е вашата прогноза за неговото бъдеще? Ще влезе ли в най-новата история на България и като какво: като грешка или като победа за затвърждаване на евроатлантическата ни ориентация?

Без съмнение, ако се реализира кабинет, някакво управление се реализира от тоя процес, то ще бъде наистина ново и революционно, защото такава формула досега мисля, че не е правена. Правени са експертни правителства, програми правителство и т.н., но такива мнозинства, които са изрично некоалиционни, в които има ротация на политически фигури, едва ли те ще се редуват до управляват, такова нещо не е правено и е много амбициозно. И по-скоро тогава, когато свърши, ще съдим за него дали е променило и как ще влезе в историята,  но всеки случай ще е много иновативно. Ако не се случи, какво да ви кажа, тогава продължаваме иновацията на безкрайния изборен цикъл.

Това сме го виждали, така че нека да пожелаем нещо ново и революционно да се случи в България, и големите цели пред страната, държавата и народа ни да бъдат по-големи от личните амбиции, доколкото това изобщо е възможно, на отделните партии. Тончо Краевски беше това, политолог, като коментар на последното, което се случва в парламента, с цел разбира се да се излъчи и кабинет. Много благодаря.

И аз благодаря.

Ива ДОЙЧИНОВА