Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Играта с "Лукойл-Нефтохим" ще ни направи зависими от доставки на газ, нефт и ток през Турция, печелят хищни частни икономически интереси. Такъв анализ на ситуацията с опита за отнемане на дерогацията направи във Фейсбук политическият анализатор Калина Андролова.

Ето какво пише тя:

Рафинерията "Лукойл-Нефтохим“ е изключително апетитна за придобиване и най-активните играчи срещу "Лукойл-Нефтохим“ изобщо не търсят някаква измислена икономическа справедливост. А осъзнават принудителната промяна на енергийните транспортни коридори за Европа и настояват да се възползват от формалната истерия срещу руския нефт, като опитат да придобият рафинерията.

Използват класическия похват, който се използва в такива случаи – системен тормоз от страна на държавата, медийно очерняне и непрестанно възпрепятстване на нормалната дейност на компанията. Вече сме виждали това и при други външни собственици на бизнеси тук, които са буквално изгонвани от нашите вътрешни хищници.

Унищожаването на пазарната среда, използването на институциите като бухалка за изземване на бизнеси произвежда в милата ни родина забележителни форми на политически и икономически упадък. Вече сключихме договор с Турция, с който искаме да получаваме руски газ през турската система. По отношение на рафинерията в Бургас се движим по пътя на Италия, където преди да бъде продадена рафинерията, държавата беше поела управлението.

Ако в "Лукойл-Нефтохим“ бъде въведен държавен управител, за което толкова много настояват някои партии, е твърде възможно инфраструктурата на рафинерията да бъде ползвана само за складове и претоварване на нефтопродукти.

И откъде ще дойдат тези нефтопродукти? Отговорът е: от Турция. Кой е най-големият вносител на нефт в Турция?! Русия, разбира се. Тоест политическата ни власт много скоро ще постави България в пълна зависимост от доставките на газ, на бензин и дизел, а след затварянето на въглищните централи и на електроенергия от Турция. И ще го направи с ясното съзнание, че участва някъде по веригата с лични и частни икономически ползи.