Поезията като най-висша и най-дълбока форма на езика е единственият начин да се борим с автоматизацията. Тя е своеобразен начин да накараме времето да върви наобратно, не да го спрем, не да го забавим, просто да го обърнем. Това каза поетът Георги Славов в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“. Той е на 25 години и зад гърба си има три самоиздадени стихосбирки.

Той говори за поезията от 20-те години на ХХ век през творчеството на двама поети – Езра Паунд и Т. С. Елиът.

Езра Паунд е родоначалник на имажинизма и прокарва японското влияние в западната литература. Той е известен с творбите си от първия период на своето творчество – от 1916-1920 г., когато пише кратките европейски варианти на хайку. "След Втората световна война издава "Кантоси“ – една дълга поема от 800 страници, която е много ценена в литературните кръгове. Той е голям талант и е помагал на много поети в началото на техния творчески път. Първото стихотворение на Т. С. Елиът е публикувано благодарение на него“, разказа Георги Славов.

Но Езра Паунд е и доста противоречива личност. Той е американец, който в началото на ХХ век работи като кореспондент в Западна Европа. През 1924 г. отива в Италия, където изразява подкрепа към фашизма и хитлеризма. По време на Втората световна война самите американци го изпращат в лудница.

Т. С. Елиът доминира литературната сцена в продължение на 30 години. Георги Славов представи първото стихотворение на автора – "Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“. "Стихотворението е вдъхновено от Данте и е много интересно, защото то прокарва пътя за високия модернизъм и показва тоталното скъсване с класическата поезия“, обясни той.

Водещият на предаването Або говори за творчеството на поета Борис Христов, който определи като феномен в българската литература.

В последните години той се оттегля от публичните изяви и избира живот в едно отдалечено българско село, в което единствените трима жители са той и семейството му, разказа Або.

Христов има само три стихосбирки, и трите – създадени по време на комунистическия режим. "В изкуството си той вплита цялата свобода, отнета на човек по време на комунизма. Метафорите и сравненията, които той използва, са невероятни. Използва прости думи, но успява да постигне желания ефект. Това е чист талант. Един от най-умните съвети, които съм чувал за процеса на работа, е от него. Той ми каза "Помни, че талантът не е нищо повече от концентрация“, разказа Або.

Георги Славов определи Борис Христов като е един от най-талантливите ни поети. "Конче мое“ и "Честен кръст“ са любимите му стихотворения. "Много интересен образ, поетика, ритъм, римите са много интересни. Той е просто един завършен поет“, каза Славов.