На 19 ноември почитаме паметта на светите пророк Авдий и на мъченик Варлаам.

Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихем. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав. От младини бил твърде богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и започнал да се покланя на скверния Ваал, той тайно служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който спасил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша.

Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия. Пророк Авдий, чието име означава "слуга на Господ", живял около 800 г. преди Христос и е един от 12-те така наречени малки пророци (т.е. с по-малки книги в Библията). 

Мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и с достойнство умрял в мъки в 304 г. в град Кесария Кападокийска. Светият мъченик Варлаам бил родом от Антиохия Сирийска. В преклонна възраст той бил хванат заради това, че изповядвал името на Иисуса Христа, и доведен на съд пред езическия княз.

Започнали да го принуждават да принесе жертва на идолите. Когато отказал да стори това, го подложили на много люти мъчения за Христа Господа: първо жестоко го били с волски жили, а после го стъргали с железни куки.

След това езичниците повели светия мъченик към идолския храм и там по заповед на мъчителя протегнали ръката му над жертвеника, поставили на нея горещи въглени с тамян, за да покади жертвеника на техните скверни богове.

Мъчителите смятали, че от нетърпимата болка мъченикът ще хвърли горящите въглени с тамяна пред идолите. И ако сторел това, щели да му кажат:

- Ето, ти вече принесе жертва на нашите богове.

Но езичниците не постигнали онова, което желаели. Христовият мъченик стоял непоколебим като стълб, държейки в ръката си горящия огън, и бил по-крепък от мед и желязо, понеже държал огъня в ръка, докато пръстите му не изгорели и не паднали заедно с огъня на земята. Въпреки това той не помръднал ръката си и не оставил на олтара пред идолите въглените с тамяна.

Като се явил тъй мъжествен и непобедим страдалец и воин Христов, свети Варлаам при доблестно изповедание предал душата си на Господа.

Св. мъченик Варлаам умрял през 304 г. в Кесария Кападокийска.