Искането на синдикатите в България за хоризонтална политика по отношение на доходите в публичния сектор с бюджета за 2025 г. беше пренебрегнато. Вместо това политиката по доходите беше фрагментирана, без ясни принципи и икономически критерии, оплакаха се от синдиката в Брюксел.

Българските синдикати предложиха устойчив модел на нарастване на доходите, който, от една страна да съответства на динамиката на пазара на труда, а от друга – да води до повишаване на покупателната способност на доходите в контекста на идеята за "заплата за издръжка“. Нашите искания не бяха чути, въпреки предупрежденията, които отправяхме в продължение на месеци. Това доведе до увеличение на доходите в диапазона от 5 до 50% за различните професии в публичния сектор, което създаде огромно напрежение. В резултат на това в момента има готовност за протести поне в няколко области като транспорт, обществените медии, селското стопанство, здравеопазването.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в изказването си днес, 10 юни, като делегат от името на работниците в България в рамките на 113-тата сесия на Международната конференция на труда. Тя се провежда от 2 до 13 юни в Женева. В нея участват делегати от правителства, работници и работодатели от 187-те държави членки на МОТ. Димитров е и главен преговарящ от страна на групата на работниците за Програмата и бюджета на МОТ 2026-27 г., член на финансовата комисия и на комитета за определяне на стандарти в платформената икономика. В качеството си на Председател на Комитета за човешки и синдикални права на МКП, също днес президентът на КНСБ води представянето на ITUC Global Rights Index 2025.

В изказването си пред останалите делегати днес Димитров посочи още, че съгласно Директивата на ЕС за минималните работни заплати и Споразумението на МОТ за заплатата за издръжка от 2024 г., българските синдикати ще насочат усилията си към създаването на единна национална методология за изчисляване на заплатата за издръжка. Тъй като заплатата за издръжка не е задължителна, за нейното прилагане следва да се търси широка обществена подкрепа – държавни и общински органи, браншови организации, МНК, експертни и научни среди. Заплатата за издръжка следва да се популяризира чрез кампания, като същевременно стане част от координиран процес на колективно договаряне.

Адекватността на минималната работна заплата следва да се проверява с оглед на издръжката на живота и да се предприемат стъпки за доближаването ѝ до националния размер на заплатата за издръжка. Синдикатите в България настояват за ускорено нарастване на заплатите, подчерта Димитров.

Той посочи още, че българските синдикати са в основата на създаването на стандарти за отговорно използване на изкуствен интелект (ИИ) на работното място, докато инициативите, ръководени от правителството, остават неясни и спорадични. България започна процеса на транспониране на Закона за изкуствения интелект на ЕС, като разработи проект на Закон за въвеждане и внедряване на ИИ, който обаче не предоставя необходимите средства за защита на личните данни на работниците и служителите.

"С оглед на съществуващата нормативна празнина в областта на изкуствения интелект, синдикатите в страната ще насочат усилията си към:

– Приемане на обвързваща конвенция на МОТ относно работата през платформи;

Приемане на нова директива на ЕС относно алгоритмичните системи на работното място;

– Пълно транспониране в националното законодателство на Закона за изкуствения интелект и на Директивата на ЕС за работата през платформи;

– Ефективно прилагане на разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел защита на правата и достойнството на работниците в свят, основан на данни.

– Българските синдикати вече успяха да въведат изменения в Кодекса на труда, гарантиращи правото на прекъсване на връзката, което позволява ефективното прилагане на принципа "човекът контролира“.

Приемането на нови клаузи в колективните трудови договори, които установяват процедури за човешки надзор над ИИ и оспорване на решенията на ИИ, вече е направено в пивоварната и текстилната промишленост“, акцентира Димитров.

Президентът на КНСБ посочи още, че в съответствие с Препоръка 204 на МОТ синдикатите подкрепиха мерки за ограничаване на недекларирания труд в България, като същевременно предложиха пакет от законодателни изменения през 2019 г. Най-успешните инициативи, предприети от синдикатите, включват:

–  Въвеждането на еднодневни трудови договори за селскостопанските работници с цел премахване на практиките на труд без договор (през 2024 г. са издадени около 200 000 еднодневни договора);

– Разработване на мобилно приложение "VOX KNSB“, което позволява на работниците да докладват за злоупотреби на работното място;

– Синдикатите подписаха споразумение за сътрудничество с  Главната инспекция по труда (2025 г.), съгласно което ще се провеждат съвместни посещения на работните места и ще се спазва правото на организиране;

– Ратифициране на Конвенция 177 на МОТ за надомния труд и свързаните с нея изменения на Кодекса на труда.

В рамките на 113-тата сесия на МКТ на 6 юни президентът на КНСБ се срещна и с министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, който направи изказване във връзка с ежегодния доклад на генералния директор на МОТ Жилбер Хунгбо. "Неравенствата остават огромни както на национално, така и на глобално ниво. Ножицата между бедни и богати се отваря все по-широко и това създава пропаст, която обхваща не само доходите, но и достъпа до здравеопазване, образование, условия на живот. Най-добрият начин да се справим с тези неравенства е трудът“, посочи в речта си Гуцанов. Министърът покани Жилбер Хунгбо на посещение в България, който е отвърнал, че има подобни планове.