Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Напрежението между Съединените щати и Европейския съюз се задълбочава и поставя въпроса докъде може да стигне разривът между традиционните съюзници в рамките на НАТО. Това коментира Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

Димитров посочи, че НАТО остава ключовият свързващ елемент в трансатлантическите отношения. Той подчерта, че военният съюз продължава да бъде основна гаранция за сигурността на европейските държави, въпреки политическите различия и периодичните напрежения между съюзниците.

"В началото европейските лидери се стремяха да го умиротворяват", каза той, като обясни, че това е бил опит за поддържане на стабилен диалог с американската администрация и избягване на ескалация на напрежението.

По негови думи впоследствие е станало ясно, че външната политика на САЩ се определя централизирано от президента Доналд Тръмп, което е затруднило намирането на по-предвидим канал за комуникация.

Димитров коментира и различията при военни действия, като посочи, че европейските съюзници често отказват участие, когато операциите не попадат в рамките на Северноатлантическия договор.

Той допълни, че съществуват и институционални ограничения в САЩ, като уточни, че Конгресът може да ограничи едностранни промени в американското военно присъствие в Европа.

По отношение на бъдещето на американското военно присъствие в Европа, той заяви: "Може да има вътрешно разместване на американските войски в Европа, но Тръмп няма да е този, който ще закрие НАТО", каза той, като подчерта, че става дума по-скоро за преразпределение, а не за стратегически разрив.

"Не може така бързо да бъде разрушена тази структура", каза той в заключение, като подчерта, че НАТО остава стабилен, а напрежението между САЩ и Европа представлява по-скоро временен политически трус.

Повече чуйте в аудиофайла.