Люпчо Георгиевски, председател на заличения от властите български културен център "Иван Михайлов" в Битоля, Северна Македония, адресира писмо до президента на РСМ Стево Пендаровски.

"Фокус" публикува текста на писмото без редакторска намеса, както и негово факсимиле (ГАЛЕРИЯ):

"Господин Президент,

Изминаха повече от три десетилетия от края на югославската окупация на нашата Македония. Три десетилетия, през които Македонските Българи очаквахме нашият народ да получи свобода и справедливост наравно с останалите части от народи, които живеят в страната. Днес това е настояване на всички 27 страни-членки на Европейския съюз. Проблемът е вече ЕВРОПЕЙСКИ.

Нищо не може да отмени факта, че в Северна Македония има Български въпрос, който може да бъде решен само с инструментите на Демокрацията и на Върховенството на Закона.

Побоищата над македонските българи, уволненията от работа, палежите и стрелбите по нашите клубове, оневиняването на извършителите, забраната на нашите сдружения, говорът на омразата в контролираните медии, поругаването на нашите паметници и фалшифицирането на нашата история - нищо няма да ни спре защото...НИЕ СМЕ НАРОДЪТ ! Ние сме народът на Цар Самуил, на Възрожденците, на Екзархията, на Илинденци, на Гоце, на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов. Нашето въвеждане в Конституцията на РСМ не е привилегия, а право. Без него Родината би била Сатрапия. Очакваме от Вас ясно да кажете истината - че без конституционни гаранции за правата на Българския НАРОД в Северна Македония нашата страна ще остане на плета на Свободния свят.

Господин Президент,

Твърдите, че желаете да се консултирате с Работна група относно това как да се добави думата "Бугари" сред изброените части от народи на три места в Конституцията. Ние сме готови да Ви помогнем с трудната задача да изпишете в Основния Закон три пъти тези ШЕСТ букви.

Разбирате, сигурни сме, че не можете да обсъждате нашия статут зад гърба ни и да твърдите, че търсите решение.

Без нас и с налагането на формули, които биха били камуфлаж на нашето неравноправие няма да бъде решен проблемът за нашия статут. Очакваме да бъдем поканени, за да бъдем чути в Скопие, както бяхме поканени и чути в Европейската Комисия в Брюксел.

Адресите, на които очакваме да получим Вашите покани са Ви добре известни - те са същите на които бяха пратени хора за да ни палят и да стрелят по нас.

Господин Президент,

За да Ви помогнем предварително в трудното Ви начинание с демократичните реформи, бихме Ви отправили 4 молби:

1. Когато коментирате публично проблема, не се заигравайте с термина "малцинство" защото ние не сме малцинство и при едно бъдещо нефалшифицирано преброяване на македонското население този ограничителен статут може да се приложи към тези, към които не бихте желали. 

2. Не агитирайте ги Европейските съюзници, че Македонските Българи сме "фашисти". Те вече знаят, че КОГАТО ПРЕГРЪЩАШ ВУЧИЧ, ПРЕГРЪЩАШ ПУТИН, който ползва същите обвинения във "фашизъм" срещу жертвите на своята агресия.

3. Помолете Вашите служби за сигурност да не харчат напразно парите на данъкоплатците за създаване на фалшиви български сдружения, които уж да ни представят. Годината е 2023, а не 1945.

4. Не разчитайте, че можете да ни разколебаете, като корумпирате отделни обществени лица в София. В България ние имаме БРАТЯ, НО НЯМАМЕ ГАЗДИ. Нашата борба е НАША борба...докато не изгрее Зората на Свободата.

Очакваме, господин Президент, да приемете протегнатата наша ръка, завършва позицията.