Много често българските евродепутати сме оставени на нашите субективни преценки дали нещо е добро или не, а ние имаме нужда да бъдем подхранвани с позиции от държавата, защото сами не можем да наложим нищо. Това каза евродепутатът Петър Витанов в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“ . Според него страната ни в известна степен не разбира процесите и ги пренебрегва, защото няма изградено равнище на комуникация.

"Ако по времето на ГЕРБ това беше разбираемо, ние бяхме тежка опозиция и никой не се съобразяваше с нас, макар че за тогава имам още по-големи резерви, то сега това не може да продължава така“, казва Витанов и постави въпроса за Зелената сделка, не кога ще се случи, а когато се случи, дали България ще може да се възползва от компенсаторните механизми предоставяни от ЕС.



Зелената трансформация не е безплатна – кой ще плати сметката

"Изобщо не стои въпросът дали, тя ще се случи. Въпросът е дали България може да се възползва от компенсаторните механизми за тази сделка или за този Зелен пакт, който Европейският съюз предоставя. Най-големият въпрос за нас, като социалисти, е: кой ще плати сметката за тази зелена трансформация, тя не е безплатна.

Дали ще я платят компаниите, които замърсяват или ще я платят обикновените хора?

И в цялата си работа се водим от желанието, от стремежа за едно справедливо заплащане на цената на тази Зелена сделка. Нека големите компании, транснационални, тези, които наистина замърсяват, които са отговорни за огромна част от замърсяването в световен план, нека върху тях да падне тежестта от екологичния преход, а не върху бедните граждани“, изрази загрижеността си евродепутатът и посочи, че Зеления преход е изведен като №1 в европейски план, а властта у нас сякаш пренебрегва значимостта на този проблем.

Зеления преход е изведен като №1 в европейски план, властта у нас го неглижира

"България остава пасивна в дискусиите по отношение на зелената трансформация в Съвета на Европейския съюз, тоест, на ниво министри, министър-председатели, ресорни министри, които наистина се занимават активно и дооформят законодателството. Ние, в Европейския парламент мисля, че знаем какво правим, координирани сме, работим добре с всички, без значение от цвета, без значение от разбиранията, но ние не можем самостоятелно да наложим нищо и имаме нужда от помощта на държавата“, подчерта Петър Витанов и даде пример със Социално-климатичния фонд“, който трябва да подпомогне бедните за зеления преход.

"26 държави от Европейския съюз, аташетата им, които се занимават със Социално-климатичния фонд, това са екологичните им аташета или енергийните, ами само България е от Социалното министерство. И когато българското социално аташе, изпратеният човек от Социалното министерство отиде там да дискутира Социално-климатичния фонд, на който само името е социално, там се говори за мерки за енергийна ефективност, там се говори за екологични стандарти, той седи и клепа. Ами какво да каже? Какво да каже като експертизата му е другаде? И ето такива ред недомислици само заради липса на междуинституционална комуникация“, обясни той.

Законодателният процес в Европа не е като законодателния процес в България

"Законодателният процес в Европа не е като законодателния процес в България. В България – парламентът и Министерския съвет. Министерският съвет може да внесе законодателно предложение, парламентът го дискутира, видоизменя и т.н. Или пък народни представители могат да имат законодателна инициатива. В Европейския съюз Комисията дава предложения, Европейският парламент работи върху тези предложения, но имаме Съвет на Европейския съюз, който има също толкова важна роля в законодателството колкото Европейския парламент, затова той също работи по тези закони. И накрая трите институции намират консенсус помежду си", каза още той.

"Но нищо не става, когато третата връзка сякаш е скъсана“, беше категоричен в заключение Петър Витанов, ръководителя на делегацията на БСП в Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

Димитър Димитров