Българската държава за много малко неща реагира последователно и принципно. Ние сме спорадично реагиращо общество, имаме един политически предменструален синдром. Това каза за предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" проф. Петър Стоянович, историк към БАН.

"Ние само на някакви цикли по някакъв начин се видоизменяме, но никога това не е постоянно. Ето виждате напоследък, ако еврейските организации не се бяха възмутили, ако вероятно и ваши колеги журналисти и вие самата не се възмущавате от рисуването. То е като в някакъв абсурден филм да рисуваш днес по една витрина звездата на Давид и да окачествиш някого като евреин, арменец, турчин или българин, това никой от нас не си е представял за възможно да се прави. Но пак казвам - много натежава едната страна, забравяйки, че всъщност тази  нетолерантност в българското общество и този абсурд в българската държава се роди по времето на комунистическата държава. Различните тогава бяха преследвани, различните тогава бяха разкарвани по определен начин - едни с камионетка до районното управление, други някъде по-далече по островите на Дунав", каза проф. Стоянович.

Това изпростяване на нацията е смесица между лошо и непълноценно образование и пълна липса на мярка, наложена с граждански договор и със законите на държавата, категоричен е той.

Ние ли изпращаме за работа в институциите едни невъзпитани хора? Отгоре ли се дръпва спусъкът надолу и се отприщва агресия, как се случват нещата, кое е първото?

Трудно ми е да го кажа еднозначно. Със сигурност това е резултат от един много по-дълъг процес. Първо, за жалост го казвам, истински за жалост, ние сме едно общество, което живее с все по-малко ясни и защитени ценности. Ценност е, когато защитаваш различността на другия, когато си вярващ човек, независимо в кое от всичките божества вярваш, когато имаш уважение към държавата и я зачиташ, и се смяташ за част от нея. Това е едно много голямо верско, от една страна и държавническо, етатистко образование от друга. Ние отдавна сме изпуснали нишката на това образование. Второ, българското семейство отдавна е спряло да възпитава следващите поколения, бидейки самото то болно, та не може да възпита в тези ценности следващите поколения. И на трето място политиката, която се изкорубва от смисъл сама по себе си, губи абсолютната си задача да служи на обществото. Това звучи много героично в очите на някой, особено на по-младите - ще кажат “ха-ха-ха, какви са тези овехтели понятия"? Това е принципът на политиката - ти отиваш някъде, за да се жертваш за общото благо, а не, за да натрупваш чудесни късчета в своите широки бузки, голяма е разликата", коментира по въпроса Петър Стоянович.

"Когато пратите примерно, дали в парламента, дали в правителството критично голяма маса от хора, които идват отникъде, не отиват на никъде и от никого не са подготвени и възпитани за тази длъжност, която е дълг сама по себе си, вие имате съвсем естествено този проблем. Вие отивате при органите на реда и им казвате “не е възможно това да се случва в XXI век в държава-членка на Европейския съюз", вероятно те ви отговарят “ама какво толкова, те не са си избили, дето се казва още нито един зъб". Отивате при една учителка и й казвате “защо това дете не може това онова" и тя казва “първо, ме натиска държавата, второ, ще ме бият родителите, трето, директорът ме натиска, че това дете трябва да свърши с добър успех, защото иначе ще намали паричния поток към нашето училище". Да продължавам ли нататък? Ние като общество сме изправени пред много по-големи въпроси от това дали Х харесва Y като партия, като държава, като мъж или жена. Ние сме изправени пред една много сериозна опасност за колапс на цялата система", обясни той.

Ива ДОЙЧИНОВА