Около 25% или около 500 000 от работещите у нас получават своите възнаграждения от публичния сектор, независимо дали е държавен бюджет, дали е общински бюджет или Здравна каса. Това каза старшият изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус". 

Общият брой на хората, които работят в общественият сектор, стои сравнително постоянен, но заплатите, особено в някои сфери, са се увеличили драстично през последните три години, отбеляза той. "Това е усилено допълнително от правила, които на практика всяко министерство се опитва да извоюва, за автоматично формиране на заплатите, много над средната за страната. Най-очевиден пример са силовите ведомства, за които разходите в последния бюджет скочиха много сериозно. Министерство на правосъдието също има доста сериозен ръст през второто тримесечие", посочи Ганев.

Според него е необходим функционален анализ и намаляване на администрацията, въпреки че процесът ще бъде много труден. Това може да стане например чрез стимули за ведомствата, които успеят да оптимизират броя на служителите си, отбеляза икономистът.  

"Може би не навсякъде е нужно. Например в социалните дейности, в социалните услуги в общините видимо и заплатите, и персоналът е малко. Но в много други сфери разходите изглеждат много големи. Хората, работещи в публичния сектор и по-специално тези в администрацията, обслужват все по-малко граждани. Дигитализацията и навлизането на електронни услуги би следвало да доведе до по-голяма ефективност и до свиване на персонала. Още повече че има недостиг на кадри в частния сектор", допълни той.

Според него големият въпрос при следващия бюджет ще бъдат разходите за персонал. "За следващата година може да се мисли за корекция на заплатите в рамките на 10% там, където не е имало свръхувеличение, но там, където е имало свръхувеличение от 30, 40 или 50%, на практика трябва да има нулева година", категоричен бе икономистът.

Той прогнозира, че през настоящата година разходите за персонал ще надвишат 10% от БВП, но в бюджета за следващата година те задължително трябва да слязат под тези стойности, подчерта Ганев. "Няма как за една година да смъкнеш от 10,5% на 8 – това е твърде голяма корекция, но все пак слизане в 10-те процента трябва да е цел, тъй като това ще е една от стъпките за намиране на някакво решение за държавните финанси. Ако това не се случи, ще се усили натискът за покачване на данъци. Вече виждаме – на практика в средносрочната рамка има покачване на осигуровките, започва да се говори за ДДС. За да няма натиск по данъците, трябва да има разумни мерки по разходната част", обясни той.