Народното събрание излезе с декларация за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ за присъединяване към Европейския съюз. 

Проекторешението бе подкрепено с пълно единодушие от народните представители (бел. пт ред. - 194 гласа "за"). Тя влезе спешно като точка първа в дневния ред за последния работен ден от седмицата за парламента. 

Декларацията бе изготвена сред поредната ескалация на политическата риторика от страна на северномакедонските власти срещу страната ни. РСМ очаква доклада за напредъка на страната по пътя ѝ към членството в ЕС. 

Скопие обаче продължава да не желае да се съобрази с решението на Европейския съвет от 2022 година (т. нар. - Френско предложение), което поставя като условие вписването на българите в Конституцията на РСМ за продължаване на европейската интеграция. 

Декларацията посочва, че "България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в РСМ също да изпълняват стриктно поетите от тях ангажименти". 

Българският парламент подчертава, че всякакви опити за заобикалянето на поетите ангажименти са "неприемливи". Народното събрание акцентира, че България и РСМ вече има сключен договор за добросъседство и апелира ЕС да съблюдава за спазване правата на българите в страната. 

Декларацията трябва да бъде представена от правителството на Съвета на Европейския съюз, на Европейския парламент, на Европейската комисия и на Съвета на Европа.

Дебатите

"Добре би било Народното събрание да вземе решение, с което да задължи Министерството на външните работи да бъде по-активно в защита на националните интереси. Ние имаме много двойствена позиция по отношение на Македония. От една страна, нашата позиция е говорена, повтаряна, но донякъде неглежирана, че Македония е втората българска държава на Балканския полуостров, че нашите братя в Македония са част от българския народ и че говорите в Македония са част от нашето езиково землище. От друга страна, притесняваме се да кажем това в Европейския съюз, защото някой нещо ще каже", заяви лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. 

Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ подчерта, че "Френското предложение", прието през лятото на 2022 година, "защитава в най-добра степен българските интереси и представлява европейски компромис, в който са заложени всички условия за започване на преговорния процес за присъединяването на РСМ към Европейския съюз". 

Тя подчерта, че българското правителство трябва да работи много усилено с европейските институции, за може позицията на страната ни по отношение на РСМ да бъде повече от ясна. 

Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че обществото в РСМ има големи групи от хора, които са склонни да подкрепят "антибългарската теза": "Това е теза, която изгражда идентичността на част от това общество на антибългарска основа. Ако ние не виждаме това, няма никакво значение колко декларации ще подкрепим. Трябва да признаем, че българската външна политика, не на това правителство, често се променя". 

Той подчерта, че с вписването на българите в Конституцията РСМ започва своя процес към присъединяване в ЕС. Народният представител отбеляза, че властите в Скопие трябва да извърши много реформи по преговорните глави. 

Тошко Йорданов от ИТН заяви, че декларацията днес е провокирана от "грешки" на българската държава: "Днес нямаше да приемаме решение, ако не беше направена грешката по време на управлението на Кирил Петков, когато беше вдигнато ветото пред Северна Македония. В момента се опитваме да оправим грешки, които сме допуснали тогава". 

По думите му страната ни не полага никакви усилия, за да има влияние в Скопие. Той обвини властите в РСМ за подлагане на терор на българите в страната и определи поведението им като "нагло". 

Лена Бориславова заяви, че в момента България "не е в изолация, когато говори за незачитане на човешките права в РСМ". Тя подчерта, че българските интереси са включени не само в политически документи, а са защитени в юридически документи, приети от целия Европейския съюз, като там са вписани ангажиментите на РСМ за приесъединяването и към Съюза.