Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Народното събрание прие процедурните правила за номиниране, изслушване и избор на член на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Решението беше подкрепено от 184 народни представители, а 14 гласуваха "против", предаде репортер на ФОКУС. 

С приетите правила се определят условията и редът за предлагане на кандидати, публичното оповестяване на документите им, тяхното изслушване и последващия избор от парламента.

Срокът за номинации беше удължен

Първоначално в проекта беше заложен тридневен срок за внасяне на кандидатури. По време на дебатите в пленарната зала обаче депутатите решиха той да бъде увеличен на седем дни.

Предложението беше направено от председателя на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията Димитър Балев и получи широка подкрепа в пленарната зала. За него гласуваха 182 депутати, 14 бяха "против“, а въздържали се нямаше.

Удължават и срока за становища

По време на обсъжданията народният представител Велислав Величков приветства решението за удължаване на срока за номинации и предложи същото да се направи и за периода, в който могат да се подават становища и въпроси по концепциите на кандидатите.

'Увеличението на срока от три на седем дни е много разумно", коментира Величков.

Предложението за удължаване на срока за становища от пет на седем дни също беше одобрено от мнозинството в парламента.

Какви са изискванията към кандидатите

Съгласно приетите правила кандидатите за член на КПК трябва да:

-притежават магистърска степен по право;

-имат минимум 10 години юридически стаж;

-притежават високи професионални и нравствени качества;

-могат да изкарат пълния петгодишен мандат преди навършване на 65-годишна възраст.

Новият антикорупционен закон е в сила от юни

Новият Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, влезе в сила на 5 юни 2026 г. Съгласно разпоредбите му по един член на бъдещата антикорупционна комисия ще бъдат избрани от Висшия адвокатски съвет, двете върховни съдилища, Народното събрание и президента.

В едномесечен срок ресорната парламентарна комисия трябва да проведе изслушване на кандидатите, след което Народното събрание да избере своя представител в новия антикорупционен орган.

Предистория

През май месец Народното събрание одобри на второ четене законопроект за борба с корупцията, с който България предприема важна стъпка към освобождаването на замразени средства по Плана за възстановяване и устойчивост. 

С приетия закон депутатите "възкръснаха" закритата антикорупционна комисия. Тя беше премахната в края на януари тази година по предложение на ГЕРБ, подкрепено от представители на ДПС, БСП и ИТН. Аргументът на тогавашното управляващо мнозинство беше, че борбата с корупцията не изисква съществуването на подобни специализирани органи. След закриването ѝ КПК беше разделена, а функциите ѝ бяха прехвърлени към Сметната палата и МВР.

Два месеца по-късно служебният кабинет на Андрей Гюров внесе предложение в парламента за възстановяване на комисията. Основният мотив беше, че създаването на политически независима КПК е условие за получаването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на около 250 млн. евро. Сегашните управляващи от ПБ приеха това основание и бързо се активизираха за възстановяване на комисията.