10:47 / 24.08.2026
188
Принципът "парите следват ученика“ във финансирането на средното образование на е въведен преди близо 20 години чрез системата от единни стандарти. Впоследствие обаче неговата постепенна ерозия и липсата на ясна визия как той ще се подобри и развива водят до по-ниска ефективност на разходите, поддържане на малки училища с нисък брой ученици и слаби стимули за повишаване на качеството.
По последни данни на Евростат публичните разходи на България са 4,4% от БВП, сравнително близо до средната за целия ЕС от 4,7%. Ако прегледаме образователните резултати на българските ученици обаче (например в международното изследване на ОИСР PISA), ще видим, че те са на дъното на европейската класация. Следва логичният въпрос защо сравнително високото ниво на финансиране не се отразява благоприятно на образователните резултати.
Бележка: Липсват данни за Естония, Ирландия и Хърватия.
Плащането за записан ученик под формата на единен стандарт, диференциран по видове училища, професии и местоположение на общината, всъщност доведе до необходимата консолидация на училищата мрежа сравнително бързо – само за година бяха закрити или обединени около 10% от най-малките училища в България. Реформата беше подкрепена от система за защита на определени училища, механизъм за подкрепа на общини, имащи желание да консолидират мрежата си и от система за разширяване правата на директорите да управляват бюджетите си (т. нар. делегирани бюджети). Впоследствие обаче този модел постепенно започна да се усложнява с въвеждане на редица допълнителни плащания в добавка към единните стандарти – за вид училище, за паралелка, за най-различни видове дейности в училищата. Съответно консолидацията спря, а качеството на образованието като концепция, която трябваше да бъде интегрирана във финансовия модел, постепенно остана на заден план и така и не се реализира.
Междувременно у нас в последните близо две десетилетия: училищната мрежа е почти същата при намаляващ брой ученици; никой не следи какво излиза от училищата и не използва многобройните изпити за вземане на управленски решения, "демографският дивидент" изцяло се връща обратно в училищата под формата на по-високи заплати за учителите, но резултатите продължават да се влошават. Самите стандарти не се използват активно за провеждане на политика – например за насърчаване на откриването на специфични профили или професии в паралелките.
Как би следвало да се върви напред?
В управленската програма на правителството в тази посока четем единствено "Промяна на системата за оценка на качеството с акцент върху мониторинга за постигнатия напредък на учениците“ със срок януари 2030 г., но дали и как тази мярка ще се интегрира в модела остава напълно неясно и отложено много напред във времето.
Финансовият модел на средното образование следва да се завърши чрез:
1) изчистване на стандартите от елементи, които не са свързани с броя на учениците (плащания за паралелки, за видове училища и др.) и включване на елементи, които в момента са изведени от него, но се базират на база на броя ученици (например стандарт за материална база, за подпомагане на храненето и прочее);
2) включване компонент за качество – дали чрез модела на образователната добавена стойност или подобен механизъм, който да награждава училища, които се справят по-добре;
3) специфичен механизъм за управление на постоянно "провалящи се“ училища – крайно необходимо е да започне системно да се следи резултатът на изхода на системата и при последователни неуспехи автоматично да се включват мерки за подкрепа (повече за изследването на ИПИ на слабите училища може да се види тук).
А дали е необходимо отново да се въведе стимулиране на училищната консолидация, насочено към общините – на фона на демографското развитие може би има нужда и от такъв механизъм.
