Народните представители приеха на първо четене в Комисията по бюджет и финанси парите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), предаде репортер на ФОКУС. 

Той бе приет с 12 гласа "за", 11 "против" и нито един "въздържал се". Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 година предвижда малко над 5,68 млрд. евро приходи и трансфери.

Здравноосигурителните приходи са в размер на 5,63 млрд. евро, от които малко над 3,45 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и над 2,17 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване. Общо разходите за 2027 г. по проекта на бюджета на НЗОК са в размер на 5,68 млрд. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са с близо 427 млн. повече спрямо бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., или 8,1% ръст. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5,4 млрд. евро, което представлява увеличение с 478 млн. евро спрямо бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., или 9,7% ръст.

През 2027 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 32 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Също така в  Бюджет 2027 са предвидени 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница, 30 млн. евро за стипендии на специализанти и над 14 млн. евро за стратегически инвестиции в здравеопазването, включително за довършването на болницата в Ямбол.

Заложено е увеличение със 70% на средствата за имунизации, както и допълнително финансиране за развитието на спешната медицинска помощ. Предвижда се изграждането на 19 болнични вертолетни площадки с възможност за нощни полети и подмяната на 14 линейки. Отделени са и 590 млн. евро за подкрепа на уязвими групи и лечение на хора без здравни осигуровки.

Дебати

Владислав Горанов от ПГ на ГЕРБ-СДС постави въпроса за евентуална промяна в модела на финансиране на лечебните заведения и демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Той попита министъра на здравеопазването дали подобна възможност е обсъждана като инструмент за повишаване на ефективността на здравноосигурителната система. Горанов заяви, че вижда редица предимства в този подход, но отчита и наличието на недостатъци.

Той отправи и критика към параграфи 5 и 6 от законопроекта, които определи като излишни. Според него в закон не следва да се включват методологически указания за съставянето на отчети. Горанов призова текстовете, които по думите му са наследени от преди десетилетия, да бъдат премахнати.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова отговори, че на този етап не се предвижда демонополизация на НЗОК.

"По отношение на демонополизацията на НЗОК и здравноосигурителния модел – на този етап не се предвижда такава. Както самият вие подчертахте, въпросът е дискусионен, включително по отношение на това дали демонополизацията би довела до по-добър ефект. Но към момента такава промяна не се предвижда“, каза тя.

Председателят на "Продължаваме Промяната“ Асен Василев постави въпроса за предвидените мерки за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти. Той припомни, че при предишното обсъждане на бюджета министърът е поела ангажимент да бъде разработен механизъм за адекватно заплащане на медицинските сестри, акушерките и лекарите както със, така и без придобита специалност.

"На предишното заседание на бюджетната комисия, когато представяхте бюджета за 2026 г., заявихте, че преди изготвянето на Бюджет 2027 г. ще бъде разработен механизъм за адекватно заплащане на медицинските сестри, акушерките, младите лекари и всички останали лекари в системата на здравеопазването – както със, така и без специалност. Прочетох внимателно както бюджета на НЗОК, така и държавния бюджет, но не открих подобен механизъм. Бихте ли казали какво сте предприели в тази посока и дали изобщо има конкретни действия?“, попита Василев.

В отговор Катя Ивкова съобщи, че се разработва национална програма, по която специализантите ще получават месечни стипендии от 350 евро. За целта в бюджета на Министерството на здравеопазването са предвидени 30 млн. евро.

"Преди около седмица представих в Министерството на здравеопазването проекта на бюджет на ведомството. Тогава изрично посочих, че сме предвидили 30 млн. евро за стипендии за всички специализанти. Това включва не само лекарите специализанти, но и медицинските сестри, които придобиват специалност. Средствата ще бъдат изплащани по национална програма, разработването на която съм разпоредила да започне паралелно с бюджетната процедура в Народното събрание, за да не се губи време. Финансирането е предназначено за всички специализанти, като средствата ще бъдат разплащани чрез медицинските университети“, заяви министърът.

Асен Василев обаче възрази, че предвидените средства не гарантират адекватно заплащане на всички медицински специалисти. По думите му програмата обхваща специализантите, но не и медицинските сестри и лекарите, които не специализират. Той отбеляза и липсата на гарантирани минимални нива на възнагражденията.

"Нещо повече - липсват и текстовете, свързани със Закона за обществените поръчки, които също вече четири месеца стоят в деловодството на Народното събрание. Липсват и предложенията за ограничаване на възнагражденията на бордовете и директорите на болниците, които също не са разгледани. В бюджета няма нито един контролен механизъм, няма гаранции за заплащането, а увеличението на практика е почти еднакво във всички пера. Не се предвиждат допълнителни средства за превенция и профилактика, а финансирането на болничната помощ се увеличава с още един процент спрямо досегашното ниво“, каза Василев.

В отговор министър Ивкова уточни, че за лекарите специализанти на места, финансирани от държавата, отделно се изплащат по 1550 евро съгласно Наредба № 1. Така с предвидената програма общият им доход ще достигне 1900 евро.

"При останалите лекари, които специализират на места, нефинансирани от държавата, общият доход ще зависи и от възнаграждението, договорено в трудовите правоотношения между тях и работодателите им“, поясни тя.

Мартин Димитров от "Демократична България“ призова здравния министър да поеме ангажимент за въвеждане на задължителни обществени поръчки във всички болници, които използват средства от НЗОК, с цел по-голяма прозрачност и ефективност при разходването на публичните средства.

Той настоя и за въвеждане на SMS известяване на пациентите при отчетена медицинска услуга, за да могат те да сигнализират при установени фиктивни прегледи или процедури. Димитров посочи случая в Пловдив като пореден аргумент за необходимостта от по-ефективен контрол върху дейността на лечебните заведения.

В отговор Катя Ивкова заяви, че в края на юли "Прогресивна България“ е внесла законопроект за промени в Закона за обществените поръчки, който вече е преминал на първо четене през Комисията по здравеопазване през септември. Очакванията са той да бъде приет до края на годината.

Министърът коментира и средствата за профилактика, като посочи, че в проекта за бюджет на НЗОК за 2027 г. са заложени малко над 85 млн. евро за тази дейност. По думите ѝ увеличението на средствата за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, дентална помощ и медико-диагностична дейност е по-високо от това за болничната помощ. За болнично лечение е предвиден ръст от 9% спрямо бюджета на касата за 2026 г.

Ивкова уточни, че след приемането на бюджета НЗОК и Министерството на здравеопазването ще проведат информационни кампании, за да запознаят гражданите с възможностите за профилактични прегледи.

Катя Ивкова съобщи още, че предстои представянето на надграден финансов модул към системата на електронното здравеопазване, който ще позволи контрол в реално време върху разходите и достъп на НЗОК до необходимата информация.

По повод случая в Пловдив министърът заяви, че вече се извършват дигитални проверки, след които ще последват и физически проверки в лечебните заведения в цялата страна. По думите ѝ целта е те да бъдат целенасочени и да осигурят по-ефективен контрол и прозрачност при разходването на средствата както за болнична, така и за извънболнична медицинска помощ.