15:10 / 11.07.2025
1588
В Европа и развитите страни вторичният лимфедем се развива най-често след операции, при които са отстранени лимфни възли и са прекъснати важни лимфни пътища. След онкологичното стадиране на пациента в много случаи се налага лимфните възли да бъдат отстранени по медицински показания, тъй като в тях могат да се намират метастази. Това каза д-р Мирослава Чортова, онколог.
"За съжаление, лимфната дисекция без последваща реконструкция на лимфните пътища води до нарушаване дренажа на лимфната течност в съответната област и до риск от развитие на оток. Отокът се получава при дисбаланс между транспортния капацитет на лимфните пътища, който след прекъсването им е силно намален или липсващ, и количеството лимфна течност в подкожието, която би трябвало да се транспортира извън областта за единица време. Първоначално лимфните съдове се разширяват и поемат по-голямо количество течност. Ако отокът и повишеното налягане в подкожието обаче персистират, стените им задебеляват, клапите им и мускулните клетки около тях се увреждат, настъпва фиброзиране и склерозиране на съдовете, вследствие на което те стават напълно нефункционални – тоест неспособни да провеждат лимфна течност", коментира още тя.
"Хирургично лечение на лимфедем може да се приложи във всичките му стадии. Желателно е обаче това да се случи преди лимфните съдове да са загубили клапния си апарат и способността си да извършват перисталтични движения. Оптимално в първи и втори стадий на лимфедем би следвало да се приложи функционална лимфна хирургия, при което блокираният лимфен път се пренасочва към венозната система. Това се постига чрез лимфовенозни анастомози или се трансплантира нова лимфна тъкан чрез трансфер на лимфни възли от друго място на тялото. В тежки стадии на лимфедем, при които засегнатата област е силно фиброзна, с твърд оток и тежки кожни изменения, реконструктивните хирургични методи не са показани и се прибягва до липосукция и ексцизионни методи. Те дават чудесни резултати за облекчаване на симптомите и подобряване качеството на живот на пациентите, но не постигат възстановяване на нормален лимфен дренаж и се налага носене на компресивно бельо до края на живота на пациента. Затова ранната диагностика е особено важна – да се пристъпи към лечение в етап, когато можем да извършим реконструкция на лимфните пътища", каза онкологът.
"Карциномът на млечната жлеза е най-честото раково заболяване при жените в световен мащаб. Проучване на д-р Перейра и колектив проследява 10 години пациенти с операция на млечната жлеза и аксиларна лимфна дисекция поради карцином на гърдата. Данните показват, че честотата на вторичния лимфедем след такава операция е 41%, а не 20%, както се смяташе досега. Наистина това е много голям проблем. Като се има предвид, че диагностиката и лечението на лимфедема все още и особено в България са силно подценявани и пренебрегвани, това означава, че честотата на лимфедема е по-висока от официалните статистики. Ако имате близки, които са претърпели онкологични операции, следете за симптоми на лимфедем и търсете помощ своевременно. Трябва да се знае, че лъчетерапията многократно увеличава риска от развитие на лимфедем. Лимфните съдове са изключително фини и нежни структури, които лесно се увреждат от радиацията. Но не само онкологичните операции водят до лимфедем. Травмите, инфекциите на меките тъкани, наднорменото тегло също са сериозни рискови фактори. Началото на лимфедема след онкологичната операцията може да варира. При пациенти с аксиларна лимфна дисекция най-често клиничната картина се развива около 8-мия месец след операцията, но понякога и по-рано. Лимфедемът на долните крайници след онкологични операции и радиотерапия се развива по-бързо след операцията, отколкото този на горните крайници", допълни онкологът пред zdrave.to.
По официална статистика в момента в България от вторичен лимфедем страдат около 200 000 българи. На съответните звена в здравеопазването оставяме да преценят дали е по-смислено да се заплащат операциите на тези пациенти в чужбина, или да се инвестира в развитие на супермикрохирургията в България.
