22:29 / 21.05.2026
5861
Управляващите обявиха, че имат ясен хоризонт за приемането на Бюджет 2026.
Дефицит от 1,75 млрд. евро към края на април, Още 2,55 млрд. евро разходи, които чакат плащане,1,1 млрд. евро неразплатени общински проекти само за тази година.
Накратко казано, оформя се дупка над 5 милиарда евро. Как ще се изготвя на тази основа бюджетът? Отговорът на този въпрос даде преподавателят в УНСС доц. Щерьо Ножаров, гост в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС.
"През 2025 година са похарчени почти 1 млрд. евро от приходите за 2026 година. Първо авансово беше поискан данъка от банките – 363 млн. евро, беше изискан и 100% дивидента от държавните дружества за полугодието – 566 млн. евро. Това прави упражнението още по-сложно“, обясни експертът, визирайки Бюджет 2026 и обясни, кои разходи не може да бъдат рязани.
" На първо място това е индексацията на пенсиите от 1 юли със 7.8%, която струва около 520 млн. евро. Също така социалните разходи на уязвими групи, те са около 150 млн. евро. Следват разходите за здравеопазването – разходи за лекарства, увеличени клинични пътеки, нови терапии, общо 200 млн. евро. Разходи за образование, независимо от проектомерките на правителството за увеличение на заплатите в сферата. Издръжките ще си растат. Разходите за сигурност, по отношение на МВР, МО и службите. Дори при обявеното замразяване на автоматичните механизми, България си има поети ангажименти за закупуване на техника за армията и полицията, мисии. Едни 200 милиона – фискалния ефект, също си стоят“, подробно обясни доц. Ножаров.
Той допълни, че към изброените трябва да прибавим и лихвените разходи, защото дългът расте, а при 30% дълг лихвените плащания са около 1.7 млрд. евро.
"Има и замяна на стар дълг с нов дълг. Старият е взет при 1% купон, а новият е между 3–5. Това са допълнителни 250 млн. евро отгоре върху лихвите. Всички тези неща не могат да се пипат“.
Ножаров продължи с анализ на намеренията на правителството по отношение на Бюджета.
"10% орязване на разходите за персонал – не чух да коментират, че не става въпрос за намаляване на индивидуалните заплати в администрацията, а намаляване на бюджета за заплати. Това е нещо различно. Тук ще се спестят около 350 млн. евро. Ефектът няма да е толкова голям. Има опция за рязане на 17 хил. щата, а от тях 12 236 са незаетите бройки, имаме още 4 450 работещи пенсионери, които не са незаменими със сигурност. На следваща място премахването на автоматичните механизми за увеличение на заплатите. Бих казал, че това е мантра и клише. Автоматичните механизми ще бъдат премахнати от нормативната уредба, но това не пречи те да бъдат поставени в колективните трудови договори. Просто няма да дразнят хората, но разходите ще си останат същите“ сметна картинката доц. Ножаров и каза, че ако бъдат премахнати, автоматичните механизми биха спестили около 250 млн. евро до края на годината.
"Увеличаването на максималния осигурителен доход с 9% ще осигури около 120 млн. евро. Увеличението на максималните осигурителни прагове с 5% би донесло около 60–90 млн. евро. В период на инфлация това не трябва да се прави, защото част от осигуровките се поемат от бизнеса, а той веднага ги вкарва в издръжките на производството, стойността на продукцията и цената на стоките. Това ще увеличи инфлацията на предлагането, с което ще се увеличи общата инфлация. За мен това е грешен ход“, заключи експертът.
"Това не е бюджет на реформите, в него няма абсолютно никакви реформи. Това по-скоро е бюджет насочен към фискална дисциплина. Той решава текущи положения. Ако те боли зъба, все едно да си вземеш аспирин. Няма да го излекува, ще намали болката временно, а проблемът се задълбочава“, обобщи казаното гостът на Цоня Събчева.
