08:54 / 05.04.2026
3844
Предизборната кампания тече, а 19 април наближава. Мащабните протести през ноември и декември миналата година, определяни от някои и като протести на поколението Z, успяха да свалят правителството, но какво ни очаква сега: дали енергията от демонстрациите ще се пренесе в изборите и къде е мястото на младите хора в политиката? Тези теми обсъдихме с Ния Пантева - тя е част от младежката организация на "Спаси София" и към момента завършва бакалавърската си степен по политически науки.
Очаквана активност на предстоящите избори
"Надявам се тази енергия от протестите да бъде пренесена не само пред урните и в самата политика, а и в самите институции и в партийните структури. При всяко положение ще има по-висока избирателна активност не само заради протестите, а и заради и новия играч на политическия терен", каза Ния пред ФОКУС.
По думите й, прогнозите на различните социологически агенции предвиждат активност от 3 милиона и 100 хиляди души или 60-70%. За справка, активността при последните парламентарни избори през октомври 2024 г. е 38.94%, или 2 570 629 души, по данни на ЦИК.
Предизборната кампания
Като нещо интересно в тази кампания се откроява присъствието на млади хора в листите, което бъдещият политолог определи като пиар стратегия и по думите й, те не са готови да бъдат депутати. "Те са лесно податливи на манипулации, може би от по-големите, и липсата на идентичност и на позиция може да им изиграе много лоша шега. Друго интересно нещо е, че са сложени на неизбираеми места в листите. Ако влязат в парламента, не си представям да са повече от 10 души и то от различни партии - няма да имат мнозинство по и някакъв начин да променят нещо, но се надявам да вкарат млада енергия", смята гостът.
GenZ в политиката
Въпреки това, според Ния, младите имат място в политиката. Тя посочи, че до голяма степен мащабните протести са били организирани от "млади непартийни хора" в социалните мрежи и се наблюдава бум на учредяването на младежки организации, чиито членове искат да вземат бъдещето си в свои ръце и да променят досегашния модел. Това обаче е процес и не става от днес за утре. "Отнема време, трябва да наблюдаваш. Да видиш как се прави, как се дискутира в група с хора, да се събирате, да обсъждате идеи, да дебатирате. Политиката е интересен занаят, но не е лесен. Трябва да си социален, комуникативен, да разбираш, да се учиш на принципи, на плурализъм, толерантност и разбиране. Имаме място в политиката, не само в младежки организации, а дори в институции. Но трябва да имаме някаква експертиза поне от гледна точка на това, какво образование имаме", коментира Ния.
Къде е силата на младите
"Смятам, че ние сме доста по-толерантни, по-социално ориентирани от предходните поколения и това, което властвува в момента. Поколението на родителите ни е тежко повредено от прехода, според мен. Наблюдава се когнитивен дисонанс и е утракомплексирано от всички неща, които са му случили през прехода и от нереализираните мечти за една европейска България. Мисля, че това ценностно много ни различава от тях - ние имаме опит с това как се живее в чужбина и сме видели, че и у нас не е толкова зле и се опитваме да пренесем хубавите неща от Запада тук", каза гостът и като важни ценности отбеляза толерантността, социално отговорното поведение, разбирателството.
Gen Z ще завърши прехода към демокрация
Смяната на поколенията е нещо неизбежно. Там се корени промяната и в политически план. Но за да дадем своя принос, трябва да имаме опита и експертността. За да ги получим обаче, трябва да черпим от по-възрастните и опитни от нас. Това обаче, не е отговорност само на младежките организации, но и на обществото, смята тя.
"Няма политическа култура, защото сме супер млада демокрация, още не знаем как всъщност функционира плурализмът, как се правят коалиции в парламента и колко е важно да се намират допирни точки въпреки различните възгледи", каза още бъдещият политолог.
"Демокрацията не е даденост, тя е процес. И този процес зависи от всяко едно наше действие. Без значение дали гласуване, дали си политически активен", каза гостът и посочи два типа действия - активни и пасивни: ако само гласуваш, то ти си по-скоро "пасивно активен", а ако участваш в НПО, в младежки организации, дори в медии - това е да си истински активен гражданин.
Не на последно място по важност е и информираността - да четем, да се интересуваме, да анализираме и чак тогава да формираме и изказваме мнение - на базата на натрупани знания.
Целия разговор чуйте в аудиофайла.
