17:54 / 05.08.2026
107
Спадът на река Дунав през това лято изправи енергийните системи в Югоизточна Европа пред нови предизвикателства. Изведнъж се оказа, че основният и екологично най-чист производител на ток, какъвто очевидно са атомните централи, не е до такава степен надежден, както сме свикнали. Реакторите на атомните централи в Унгария и Румъния бяха изключени заради ниските нива на река Дунав. В българския случай инженерните решения при изграждането на АЕЦ "Козлодуй“ в годините на социализма още веднъж показаха своето високо ниво. Нашите блокове засега работят. Но извънредната ситуация е сигнал, който трябва внимателно да бъде разчетен, когато се планира бъдещето на енергийната система на национално, регионално и европейско ниво.
Енергийната криза, в която все по-дълбоко ни вкарва "Зелената сделка“, тежи като воденичен камък на цялата европейска икономика, унищожава десетки, а вече и стотици хиляди работни места, и заплашва дългосрочно да снижи жизнения стандарт на мнозинството европейски граждани. Но ситуацията с нивата на река Дунав ни дава повод да се замислим за възможността от много по-негативни сценарии.
През миналата пролет Испания преживя сериозен енергиен срив заради опита цялата система да бъде захранвана само от ВЕИ мощности. Оказа се, че поне в обозримо бъдеще слънчевите панели, вятърните централи и батериите не могат да работят, ако в системата не са включени базови енергийни мощности. Логично като най-чисти от всички базови възможности ядрените централи и ядрената енергетика тепърва ще се развиват в Европа и дано това наистина да се случва ускорено дори в България и много скоро да имаме по два нови реактора на площадките в Белене и Козлодуй. Допълнителен аргумент в тази посока е и обстоятелството, че т. нар. "въглероден отпечатък“ на атомните централи е по-малък, отколкото този на ВЕИ. В превод на нормален език това означава, че всяка АЕЦ допринася по-малко за отделянето на парникови газове в атмосферата в сравнение с вятърните и фотоволтаичните централи, както и с батериите, които ще се инсталират, за да се "складира“ свръхпроизводството на ток от ВЕИ.
Настоящата ситуация с река Дунав обаче показва, че ядрената енергетика също има своите ограничения. Дунав не е единствената река в Европа, чието ниво може да спадне по различни причини. Всички АЕЦ се строят в близост до големи водоеми, най-често много пълноводни реки, каквато е река Дунав, защото охлаждането играе много голяма роля при производството на ток от ядрени реактори. Спадът на река Дунав е в резултат от недостатъчно валежи в Западна Европа. Това означава, че подобни проблеми в някакъв момент могат да имат и френските атомни централи.
От всичко гореизложено следва, че енергийната сигурност на България, региона и цяла Европа не може да бъде гарантирана поне в следващите две десетилетия без запазването най-малкото като резерв на мощностите на топлоелектрическите централи. Куриозното в случая е, че именно закриването на тези централи е фундаментът на т. нар. "Зелена сделка“.
Меракът на Европейската комисия да закрие 170 гигавата мощности на топлоелектрическите централи няма да окаже никакъв глобален ефект върху отделянето на въглеводороди в атмосферата, тъй като Китай и други държави в Югоизточна Азия вече изграждат мощности с по-голям капацитет от тези, които Европа закрива. Но проблемите с ядрената енергетика заради спада на речните нива на практика означават, че ликвидирането на ТЕЦ може да се окаже изключително опасно за енергийната система в Европа и изобщо за европейската сигурност и европейската икономика.
Това е още един аргумент за бързо и радикално преразглеждане на "Зелената сделка“ и нейните крайно съмнителни екологични, енергийни и икономически ефекти. Българската държава трябва да бъде изключително активна в този процес. Вече става дума не само за закриване на хиляди работни места в мините и ТЕЦ, но и за достъпа на всеки българин до електрическа енергия и то на разумни цени.
Анализ на Център за конкурентна икономика и индустрия
