Да можем да се качим на влака в София и след два часа да сме във Варна или след час и половина в Солун, вероятно на повечето българи звучи напълно невероятно. Това обаче може да се случи и то само след шест години, но в случай, че проектът на компанията на строителният визионер и предприемач инж. Румен Марков бъде изпълнен. 

"Ние предвиждаме до 6 години-6 години и половина да имаме такъв високоскоростен транспорт в България. И това може да стане само чрез публично-частно партньорство, чрез концесии за строителство. Иначе ние виждаме, че много дълги години минават , за да се случат проектите в железопътната инфраструктура", коментира пред money.bg инж. Румен Марков, управител на компанията "Лардж Инфрастръкчър Проджектс".

Според проекта високоскоростна железопътна линия от София до Солун ще преминава през Симитли и Кресненския пролом. Тя е част от високоскоростната железопътна артерия Атина-София-Букурещ, изготвена според политиките на ЕС.

Линията от София до Варна е с разклонения през Русе и Букурещ, като от столицата до морето ще се стига за около 120 минути. Идеята е влаковете да се движат на всеки час.

Българският проект включва още изграждането на нови жп гари, както и автомагистрала в участъка от Симитли до Кресна. Общата стойност на инвестицията се оценява на 3,5 милиарда евро, като идеята е във финансирането да участват както България, така и Гърция.

"В нашия проект с единия експресен влак от София до Солун ще се стига за 1 час и 20 минути. С останалите, които ще спират на повече гари, с тях ще се стига за 2 часа и 5 минути", разяснява инж. Румен Марков.

Румен Марков е категоричен, че изграждането на високоскоростни железопътни линии и влакове са инструмента за икономическо и социално развитие на държавата и са изключително важни за България, която се намира на изключително стратегическо място.

А това, че е вече е част от Шенген, а предстои и присъединяване към еврозоната, прави нуждата от по-добра свързаност още по-важна.

Според предприемача най-важно за развитието на инфраструктурата у нас е съдействието от страна на властите, адекватното им партньорство с бизнеса и с европейските институции, както и изграждането на дългогодишна стратегия за транспорта.