17:24 / 04.10.2026
305
Когато говорим за наркотиците, много често говорим за забрани, полиция, наказания и превенция. Но има едно място, в което разговорът започва от съвсем друго място – от храната, чистите дрехи, медицинската помощ и най-вече от отношението към човека.
Това е "Розовата къща“ – нископрагов център за хора с зависимости, който работи в София и Пловдив, а екипите му работят и директно на терен.
"Хората, които идват при нас, имат нужда от навременна подкрепа. Ще видите хора, които са леко замислени, които са дошли да се стоплят, когато времето е по-лошо, или просто да поговорят с някого при по-хубаво време. Дошли са да хапнат и да потърсят място, на което поне за малко да бъдат спокойни и да бъдат себе си“, разказа в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС Елмира Нешева – социален работник с дългогодишен опит в работата с хора с рисково поведение и член на Управителния съвет на Центъра за хуманни политики.
"Нископрагов“ означава, че при нас може да дойде всеки
Тя обясни, че нископраговият център е място, където човек може да потърси помощ, без да трябва предварително да отговаря на редица административни изисквания.
"При нас може да дойде всеки – човек, който има проблем в момента и се чувства уязвим по една или друга причина, основно във връзка с употребата на вещества“, посочи тя.
Сред важните особености е, че не се изискват документи за самоличност. В много социални услуги именно наличието на лични документи и регистрация в Дирекция "Социално подпомагане“ са сред първите стъпки за ползване на услугата.
При хората, които идват в "Розовата къща“, обаче често се случва обратното – те вече са изгубили или унищожили документите си и именно оттам започва работата на екипа.
Помощта не се изчерпва с осигуряването на храна. Екипът съдейства за издаване на документи, регистрация в "Социално подпомагане“ и търсене на възможности за подобряване на социалните условия, в които човекът живее.
"Затова е нископрагов център – защото няма изисквания за ползването на услугата. Всеки, който има нужда, може да дойде при нас, да разговаря с екипа. Прави се оценка и план за това какво можем да направим за него и как да работим заедно“, каза Нешева.
Именно участието на самия човек е съществена част от този подход.
"Ние не можем да работим вместо него. Работим заедно с него. Това е и идеята на нископраговия център“, подчерта тя. По думите ѝ за повечето хора, които посещават "Розовата къща“, това е последната врата, която някои все още им отваря.
Когато след лечението няма къде да се върнеш
Повечето от хората, които в момента посещават центъра, са с дългогодишна употреба на наркотици и многократно са преминавали през лечение. Според Нешева обаче резултатът от лечението до голяма степен зависи и от това какво очаква човека след него – дали има подкрепа от близките си, къде ще живее и има ли среда, към която да се върне.
"Защото дори да спрат употребата на наркотици, когато се върнат на улицата, това не е опция, която може да продължи в дългосрочен план“, обясни тя.
Затова идеята на екипа е да подкрепи хората и да създаде условия те сами да започнат да искат промяна, а тя да не им бъде наложена отвън.
Фентанилът и новата реалност на улицата
Една от промените, с които екипът на "Розовата къща“ се сблъсква, е трайното присъствие на фентанила на пазара на наркотиците.
"Към момента фентанилът трайно присъства на пазара на наркотиците и е едно от най-употребяваните вещества сред хората, които ни посещават“, каза Нешева. По думите ѝ веществото е на достъпна цена и замества липсата на хероин на пазара. Това го превръща в едно от основните вещества на улицата.
Променя се и начинът, по който екипът работи с хората. Вече има стратегии за превенция на свръхдоза и разговори за рисковете при употреба.
"Свикнахме дотолкова, доколкото вече имаме стратегии за работа с хората – превенция на свръхдоза, как да проверяват и да знаят какво точно вземат, дали са сигурни във веществото, което са закупили, дали съдържа фентанил“, обясни социалният работник.
Екипът следи и здравословното състояние на хората, тъй като по думите на Нешева вече се наблюдават различни съпътстващи здравословни проблеми вследствие на по-продължителната употреба на веществото. "В този смисъл той стана част от работата ни и част от ежедневието ни“, посочи тя.
Десетки хора търсят помощ
Статистиката показва, че месечно през "Розовата къща“ в София преминават около 50-60 души. В Пловдив броят е по-голям – около 70 души ежедневно преминават през къщата. Екипите се опитват да достигнат до максимално много хора, включително чрез работа директно на терен.
Основният проблем според Нешева е, че хората нямат достатъчно други услуги, които да ги подкрепят и през които да получават по-целенасочена и специализирана помощ.
Къде се къса веригата?
По думите й държавата периодично поема ангажименти в различни области, свързани с употребата на вещества. Основният фокус обаче години наред остава върху превенцията, която често се разбира основно като кампанийна дейност и широки информационни кампании.
Според нея проблем има и при финансирането на услугите за лечение, психосоциална рехабилитация и нископраговите услуги за хора, които в момента употребяват вещества и все още не са постъпили в лечение.
Тя посочи като проблем и забавянето при приемането на националната стратегия за борба с наркотиците: "Все още не е ясно какви приоритетни услуги ще бъдат финансирани по тази стратегия. Проблемите са много“.
Според нея са необходими и повече специализирани програми, насочени към младите хора, родителите и близките на хора, които употребяват вещества.
От какво има нужда "Розовата къща“?
Нуждите на центъра не се изчерпват с финансирането. Нешева посочи необходимостта от по-широка обществена подкрепа и разбиране, както и от по-добра работа в мрежа с други социални услуги и институции. Става дума за взаимодействие с услуги за настаняване, отпускане на помощи и други възможности за подкрепа.
"Ние не можем да работим сами. Работим в мрежа и в обществото“, каза тя. По думите ѝ е важно обществото и институциите да разбират проблемите на хората, с които работи центърът, вместо да се създават негативни нагласи към тях.
Към момента в "Розовата къща“ няма конкретна нужда от лекари, психолози, юристи, социални работници или доброволци. Напротив – има постоянна доброволческа инициатива и много хора изявяват желание да помагат с различни дейности. В центъра има и психиатър, който идва за консултации. "От тази гледна точка в момента бих казала, че сме доста функционални“, посочи Елмира Нешева.
Как може да помогне обикновеният човек?
Хората могат да помогнат по различни начини – като доброволци, чрез даряване на дрехи, обувки и други употребявани вещи, чрез дарение или с храна. Нешева подчерта, че не е необходимо вещите непременно да бъдат нови. "Има множество начини, включително да дари храна за хората, с които работим“, каза тя.
Актуална информация за дейността на "Розовата къща“, както и контакти и адрес, се публикуват на Facebook страницата на организацията.
"Може и директно да се свържат с нас. Има телефон за връзка, така че няма никакви пречки човек, ако реши, да ни намери и да поговорим с какво можем взаимно да си бъдем полезни“, посочи Нешева.
Как изглежда успехът?
За екипа на "Розовата къща“ успехът не се измерва единствено с прекратяването на употребата на наркотици. Понякога той се вижда в малките промени – когато човек започне отново да се грижи за себе си, мисли за работа или дори започне да работи за определен период.
"За нас успехът всъщност е в дребните неща“, посочи Елмира Нешева и разказа, че в началото хората често идват притеснени и неуверени и не знаят доколко могат да разчитат на подкрепа. С времето част от тях започват да идват усмихнати, да искат да разговарят повече и да проявяват желание да правят неща за себе си.
"И най-вече за нас успехът е в усмивките на хората, които виждаме, когато идват при нас“, каза тя и допълни: "Не толкова единствено приключването на употребата и така нататък. Наистина успехът е в дребните неща, които забелязваме.“
Как се работи с човешката болка?
Историите, с които се срещат специалистите в "Розовата къща“, са много различни и често тежки. Нешева обясни, че екипът се опитва да се фокусира не само върху проблемите, но и върху това какво човекът е запазил в себе си и какви възможности все още има. Целта е да се работи върху тези възможности и да се търси начин да започне промяната.
"Няма как човек да остане емоционално изолиран от всичко останало, което се случва и което виждаме и преживяваме заедно с хората, които идват при нас“, призна тя.
Затова професионалната граница е особено важна – както за запазването на здравето на специалистите, така и за фокуса им върху работата. Помагат и допълнителните консултации с външни специалисти, както и супервизията на екипа.
"Това са неща, които наистина помагат, за да не прегорят хората, които работят. Защото работата е натоварваща“, каза Елмира Нешева.
И именно тук отново се връща основната идея на "Розовата къща“ – промяната невинаги започва с голямо решение. Понякога започва с храна, разговор, чисти дрехи, възстановен документ или просто с усещането, че има място, на което човек може да бъде приет.
