11:01 / 25.10.2026
223
В България има приемни родители, готови да посрещнат дете, и деца в центрове за настаняване от семеен тип, които биха могли да растат в семейство, но пътят между тях понякога се оказва невъзможен поради административни граници, липса на социален работник или автомобил. За това предупреждава Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) по повод Деня на приемната грижа и приемния родител, който отбелязваме на 25 октомври. НАПГ настоява държавата да свърже свободните подходящи семейства с децата, които се нуждаят от тях, и да гарантира социална сигурност на хората, поели тази грижа.
Все по-малко семейства отварят домовете си за децата в риск
Към края на септември 2026 г. в страната има 1 576 утвърдени приемни семейства. От тях 329 са без настанено дете, тоест всяко пето семейство. В приемна грижа са настанени 1 420 деца, само през септември от регистъра са заличени 13 семейства, а са утвърдени четири. В края на 2024 г. утвърдените приемни семейства са 1 721. Година по-късно са 1 629, а през септември 2026 г. вече са 1 576. За 21 месеца броят им е намалял със 145, или 8,4%. Намаляват и новоутвърдените семейства. През 2024 г. те са 110, а през 2025 г. са 73, с близо една трета по-малко. Доброволните семейства са останали едва две при шест в края на 2024 г. Броят на децата в приемна грижа е 1 483 в края на 2024 г. и 1 518 в края на 2025 г. През септември 2026 г. са отчетени 1 420 деца, с 98 по-малко спрямо края на предходната година. Според НАПГ задържането на приемните родители трябва да стане също толкова важна задача, колкото привличането на нови. От началото на 2026 г. са подадени 119 заявления за професионална приемна грижа и нито едно за доброволна.
Детето може да е в един регион на страната, а подходящото семейство в друг
Данните показват големи разлики в развитието на приемната грижа в България. За периода от януари 2024 г. до септември 2026 г. средно 66% от приемните семейства в Търговище са без дете. В Кърджали делът е 44%, в Габрово е 35%, а в Ямбол е 32%. В София-град и Плевен е около 9%. В София проблемът е още по-сериозен, защото има едва 28 приемни семейства. По информация от практиката на НАПГ настанявания в друг регион се затрудняват и защото няма свободен социален работник, автомобил или средства за пътуването. Така дете може да остане в ЦНСТ, въпреки че другаде има семейство, което би могло да се грижи за него. За едно дете липсата на транспорт може да означава още месеци живот без семейство, като това е организационен проблем, който институциите трябва да решат, е позицията на НАПГ. Необходима е и промяна в наредбата, която да уреди участието на подготвен специалист от общината или доставчика на приемна грижа и на приемащия родител в придружаването. Сега наредбата възлага придружаването и предаването на детето единствено на дирекция "Социално подпомагане“.
Повече деца и младежи живеят в ЦНСТ, отколкото деца в приемни семейства
Към края на 2024 г. в центрове за настаняване от семеен тип живеят 2 807 деца и младежи, срещу 1 483 деца в приемни семейства. По данни за края на 2025 г. 2 967 деца и младежи живеят в ЦНСТ и преходни жилища общо, срещу 1 518 деца в приемни семейства. Според НАПГ сред децата в центровете има такива, които могат да бъдат отглеждани в приемни семейства, ако се намерят подходящи родители и се осигури необходимата помощ. Затова асоциацията предлага в шестмесечен срок да бъдат прегледани случаите на децата в ЦНСТ, като за всяко дете трябва да се установи възможна ли е настаняване в приемно семейство и защо това не се случва. Приоритет трябва да имат най-малките деца и тези, за които вече е преценено, че приемното семейство е подходяща възможност.
Една национална система трябва да събира възможностите на едно място
НАПГ настоява специалистите от цялата страна да могат да виждат кои приемни семейства са свободни и готови да приемат дете. Профилите трябва да показват какъв опит имат родителите, могат ли да се грижат за братя и сестри, за юноша или за дете с увреждане и от каква помощ се нуждаят. АСП вече отчита електронна база на приемните семейства по области. Предложението е тя да стане общ инструмент за ежедневна работа, с актуална информация и служебен достъп за оправомощените специалисти. Когато няма подходящо семейство на местно ниво, трябва да започва национално търсене. НАПГ предлага при планираните настанявания до пет работни дни да има първоначален отговор какви възможности съществуват. Подготовката и опознаването трябва да следват потребностите на детето. Екипите могат да обсъждат случаите дистанционно и да обменят информация по защитен начин. Това ще спести чакане и ненужна писмена кореспонденция. При настаняване в друга област трябва да се осигурят и контактите с родното семейство и значимите близки, когато те са в интерес на детето. За замяната на регионалните регистри с единен национален регистър е нужна и промяна в закона, но общата работа между областите може да се подобри още сега.
Приемният родител трябва да се чувства сигурен, подкрепен и достойно заплатен
През септември са отчетени 73 настанявания в приемни семейства. Само две са на юноши между 14 и 18 години, а едно е на дете с увреждане. Според НАПГ семействата ще бъдат по-уверени да приемат деца с по-сложни потребности, ако помощта е уговорена предварително. Родителят трябва да знае кой психолог ще работи с детето, къде ще получава рехабилитация, кой ще помогне при проблем в училище и към кого да се обърне вечер или през почивните дни. НАПГ предлага всяко семейство да получава кратък план с конкретни специалисти и телефони за връзка, като през първия месец след настаняването екипът трябва да провери дали помощта е достатъчна и какво още е необходимо. Нужна е и достъпна заместваща грижа, когато приемният родител се разболее или има нужда от почивка. Тази възможност вече съществува в наредбата, но за да работи, във всяка област трябва да има подготвени семейства, средства и ясна процедура за заявяване. НАПГ настоява също за предвидими доходи и преглед на договорния и осигурителния статут на професионалните приемни родители, тоест подобряването на социалната сигурност на приемните родители.
Приемните родители трябва да бъдат чувани
Според НАПГ приемните родители често са третирани като изпълнители на указания. В същото време те виждат всеки ден как детето спи, учи, общува и реагира след срещи с близките си. НАПГ предлага родителите да участват в срещите за планирани промени в грижата, да получават информация предварително и мнението им да се отразява, а когато то не бъде прието, причините трябва да бъдат обяснени. Детето също трябва да бъде изслушвано според възрастта и развитието му. Необходими са и ясни общи указания за ежедневни въпроси като училищни дейности, прегледи и пътувания.
Новото начало има нужда от подкрепа
През септември са отчетени 20 осиновявания на деца от приемна грижа, 10 връщания в родното семейство и шест настанявания при роднини или близки. Според НАПГ подготовката и наблюдението след тези промени в част от случаите остават формални. Още преди детето да напусне приемното семейство трябва да е ясно кой ще помага след това, кога ще има посещения и как семейството ще получи психологическа подкрепа. Следосиновителното наблюдение вече е уредено в нормативната база, но е важно е установените трудности да водят до помощ навреме. Младите хора, които напускат грижа, също се нуждаят от човек, на когото да разчитат. НАПГ предлага подготовката да започва от 16-годишна възраст с личен план за образование, работа, жилище, документи и управление на бюджет.
На 25 октомври НАПГ благодари на приемните семейства, които дават сигурност, време и обич на децата. За да продължат да го правят, те имат нужда от достъпен специалист, помощ при криза, сигурност за собственото си бъдеще и институции, които ги приемат като партньори.
