Не смятам, че трябваше да бъда номиниран за "Будител на десетилетието. Смирено благодарен съм. Това означава, че немалко хора са следели това, което правя с много съмишленици и приятели през последните години.“ Това в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“ Алек Алексиев, който е най-младият сред номинираните за "Будител на десетилетието“. 

По думите му с тази номинация идва и още по-голямата отговорност. "Тя ти казва нещо много важно и това е, че всичко се вижда и хората се запалват от действията на другите.“  

Алек Алексиев няма връзка с Украйна, освен приятелите си украинци, а решението да помага с каквото може на страдащите от войната е взел спонтанно и бързо.  

Казва, че вижда своята мисия като продуцент в това да помага на филми, които разглеждат социалнозначими теми, да се реализират. Киното е начин, по който можеш да достигнеш много хора. "В момента завършихме късометражния филм "13 август“ на Венцислав Сариев, който се занимава с насилието в училище. Взехме немалко награди, на "Златна роза“ взехме специалната награда на журито. В постпродукция съм на документален филм, който е за това как един човек е преборил рака. Вярваме, че чрез филма можем да мотивираме, да стимулираме, да помогнем на много хора да повярват в себе си“, даде примери актьорът. 

Той посочи и "Доза щастие“ на режисьора Яна Титова, която е и негова съпруга, като добър пример за високо кино, свързано със социалнозначими теми, което стига до много хора. Филмът е биографичен и разглежда историята на журналиста Весела Тотева. Ролята е изиграна от нейната дъщеря Валя Каролева. "Валя си спомня всичките онези 7-8 години, в които майка й се е друсала жестоко, а после е била на метадон. Сега трябваше да отиде на другата страна. Аз бях подготвил един психолог на стенд-бай, защото не знаех психологически докъде ще стигне. Яна Титова работи много дълбоко с актьорите си, работи на психологическо ниво, за да може на терен Валя да отключва и изключва определени състояния. За Валя според мен беше едно пречистване. Киното и изкуството може да спасява човешки животи по много начини, а в случая с "Доза щастие“ – в буквалния. До момента над 110 деца са спасени, защото са гледали филма“, казва Алек Алексиев.   

Вторият филм на Яна Титова – "Диада“, също е такъв филм, смята той. Продукцията излиза по кината на 10 ноември. Той разказва за живота на едно 17-годишно момиче от един по-малък град. "Проблемите на тийнейджърите, преподавателите и родителите са еднакви почти навсякъде, но в по-малките градове много често единият или двамата от родителите са заминали на гурбет в чужбина и детето се отглежда от единия родител или бабата и дядото. Много интересна е пропастта между поколенията. Филмът трябва да бъде гледан от всички деца от 14-годишна възраст до бабите и дядовците им. Те трябва да обсъждат, да анализират, да не допускат грешки, за да може пропастта да бъде скъсена“, каза Алексиев.  

Филмът вече е отличен с четири награди на фестивала "Златна роза“. Главната актриса Маргарита Стойкова печели специалната награда на община Варна, която принципно се връчва за филм. Яна Титова пък взима приза за "Най-добър режисьор“, Награда на филмовата критика и самата "Златна роза“, която споделя заедно с "Уроците на Блага“ на Стефан Командарев.  

Според Алек Алексиев в момента се наблюдава подем в българското кино и това се оценява и в чужбина. "Проблемът е, че малцина продуценти успяват да намерят методологията и амбицията да съберат малко повече финансиране, за да направят по-голяма кампания в България“, смята той. 

 

Двамата с Яна Титова избират да живеят и работят в България, защото искат да бъдат полезни на обществото. "Много е важно човек да взима опит и някак си да го инсталира в своя собствена любима територия и град, за да строи мостове, да маха граници. Аз искам моите деца да не искат да напускат България. Това е нашата работа. Хора като Траян Траянов, Кремена Кунева и Васко Терзиев ме инспирират, хора като тях, които са избрали да останат в България или са се върнали в България. Щом тези хора с техните знания и възможности са тук и виждам какво правят за България, си казвам: ОК, нямам право да мрънкам. Ще бачкаме и ще се опитаме всеки да бъде полезен в неговата сфера“, казва Алек Алексиев.