Стремим се да променим средата и функционалността в педиатричните отделения в болниците така, че те да отговарят на нуждите на детето пациент и на родителите. Това каза председателят на Фондация "За доброто“ Надежда Рангелова в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Идеята се ражда преди четири години като гражданска инициатива за ремонт на две от отделенията на педиатричната болница в София – по нефрология и интензивното. Благодарение на Фондация "За доброто“ до момента са ремонтирани седем педиатрични отделения в страната, като най-мащабни са проектите в Ловеч и Велико Търново, разказа Надежда Рангелова. "При тези големи проекти за пръв път си дадохме сметка, че периодът на подготовка на един такъв проект е почти равен на периода на изпълнение. Ние правим редица срещи с лекарите, с пациентите, обсъждаме средата, функционалността на отделението. Нашата архитектка подготвя предварителен план, проект, обсъждаме го, бюджетираме, фондонабираме и това отнема 6 месеца. Реалният ремонт във Велико Търново отне 10 месеца, като там ремонтът беше мащабен – тотална промяна на отделението. Там е единственото запазено детско болнично училище в страната, което преобразихме тотално“, обясни тя.

В повечето отделения в страната болничните стаи за деца са с площ около 3 кв. м и с едно легло за детето. "Това е буквално пространство затвор за детето, което е свикнало да играе. За родителя няма никакви удобства. Престоят в такова отделение или едно лошо отношение може да нанесе на детето травма за цял живот. Създава се страх и стрес от посещението на лекар, а това влияе върху превенцията и грижата за здравето. Дори не си даваме сметка какъв ефект има това нещо върху нас като общество“, подчерта Надежда Рангелова.

Важно според нея е реновираните отделения да бъдат разделени на сектори, съобразени с възрастта на децата – за майки с кърмачета и малки деца, за деца от 3- до 6-годишна възраст и за юноши. "Това разделение е необходимо, защото в стаята трябва да има различен комфорт. За едно бебе трябва да има кошарка, в която детето да може да бъде оставено спокойно. За един юноша трябва да има кресло или място, където може да седне. Много важно е обособяването на нещо като кухненски бокс в отделението, ако има възможност, защото в голяма част от случаите лечението на децата е свързано и с храната, която те приемат. Пространствата трябва да са по-големи, по-отворени, по-светли, цветовете трябва да са успокояващи. Елементи от живота на детето трябва да присъстват в тази среда, за да не се чувства то стресирано и да преминава по-лесно през този процес. Това е изключително важно за децата“, заяви Рангелова.

Всяко дете в България заслужава да се лекува в красива, цветна, удобна, функционална лечебна среда, независимо дали болницата е от първо, второ или десето ниво на компетентност, подчерта председателят на Фондация "За доброто“.

В момента Фондацията работи по педиатричното отделението в Ловеч, което ще бъде открито на 11 април. "В края на миналата година обявихме съвместно с болницата с Ловеч началото на кампания за набиране на средства, за да може да започне ремонт на отделението и там. Тече ремонтът в Карнобат и отделението ще бъде готово преди края на лятото. Там получихме финансова подкрепа и от общината. В тези проекти имаме и други фондации, които са наши партньори. В Ловеч, Велико Търново и Добрич Фондация "Америка за България“ е основен дарител. В Карнобат се включват "Есетере“ и голяма международна фондация“, разказа Рангелова.

От изключителна важност е в процеса да бъдат въвлечени и отговорните институции, допълни тя.

Във всяко новооткрито педиатрично отделение ще бъде проведено обучение по лечебна комуникация. "Това е тази комуникация между лекар, дете-пациент и родител. Детето трябва да бъде чуто, разбрано, трябва да му бъде обяснено какво ще се случи. Родителят също трябва да знае. В него трябва да има усещането за спокойствие, за да бъде и детето спокойно. Идеята на това обучение е да помогне и на лекарите да се справят с този стрес. Вече имаме договор с Нов български университет и с педиатрията в София. Правят се фокус групи, анализи, индивидуални срещи с лекари, с медицинския персонал, със санитари, с родители и деца, за да може да се разбере къде е проблемът и как да им помогнем това нещо да се трансформира в една наистина лечебна комуникация“, каза още Надежда Рангелова.