Над 53,7 млн. евро са предвидени за възнаграждения на членовете на секционните избирателни комисии (СИК) за двата тура на президентските избори през 2026 г. Това представлява близо 46% от общата план-сметка за провеждането на вота, която възлиза на 116,93 млн. евро. Данните са представени в анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който поставя въпроса за ефективността на организацията, числеността и заплащането на изборната администрация.

Според анализа дебатът за цената на изборите традиционно се концентрира върху машините за гласуване, тяхната поддръжка, транспорт и техническо осигуряване, докато значителният ресурс за организацията на изборната администрация остава извън общественото внимание.

От ИРПС посочват, че размерът на средствата за СИК - по 26,88 млн. евро за всеки от двата тура - поставя въпроса дали съставите на комисиите са съобразени с броя на избирателите и реалната им натовареност.

За настоящите избори Централната избирателна комисия (ЦИК) определи основно възнаграждение от 185 евро за председател на СИК, по 170 евро за заместник-председател и секретар и по 156 евро за останалите членове за един тур. Същите ставки бяха приложени и за втория тур.

Предвидени бяха и допълнителни плащания от по 15 евро за участие в приемането на изборните материали и подреждането на секцията, за предаване на протокола и книжата след края на изборния ден, както и за комисиите, чиито протоколи са приети в районните избирателни комисии без грешки. Осигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет.

Значителни разлики в натовареността на комисиите

Данните от първия тур на президентските избори показват сериозни различия в броя на гласувалите в отделните секции. В 1276 секции с под 100 избиратели по списък са гласували средно по 31 души. В секциите с между 900 и 999 избиратели средният брой на гласувалите е 192 души - над шест пъти повече.

Съпоставката с обичайната продължителност на изборния ден от 13 часа показва, че в най-малките секции през комисията средно преминава по един избирател на всеки 25-26 минути. В най-големите секции интервалът е приблизително четири минути.

От института уточняват, че това съотношение показва средната интензивност на гласуването, но не измерва времето за подаване на един глас и не отчита струпванията в определени часове, както и работата на комисиите преди отварянето на секциите и след приключването на изборния ден.

В някои секции членовете на СИК са повече от гласувалите

Специална проверка на 121 секции с под 50 избиратели от всички 31 избирателни района показва още по-големи разлики в натовареността.

В 99 от тези секции комисиите са били седемчленни, като в две от тях в изборния ден са се явили по шестима души. В останалите 22 секции съставът е бил от петима членове. Общият брой на членовете на комисиите е 801 души, а изчислените основни възнаграждения за явилите се за първия тур възлизат на 131 853 евро.

В избирателните списъци на тези секции са били включени общо 3155 души. На 25 октомври са гласували 2114 избиратели, от които 724 са дописани под черта. Сред тях обикновено са членове на СИК и охранители, когато изпълняват задълженията си в секция, различна от тази по постоянния им адрес. Така средно в проверените секции са гласували по 17 души.

В две секции - в село Гълъбово, община Белица, и село Свободица, община Антоново, членовете на комисиите са били повече от гласувалите през целия ден. В секция в село Полетковци, община Кула, седемчленна комисия е обслужила осем избиратели, от които седем са били дописани под черта. В секция в село Димовци, община Гурково, броят на членовете на комисията, гласувалите и дописаните под черта е бил еднакъв – по седем души.

Предлагат промени в състава и заплащането на СИК

В анализа си ИРПС очертава няколко основни препоръки за реформа на секционните избирателни комисии.

Първата е да се използва по-ефективно предвидената в Изборния кодекс възможност за определяне на минимален брой членове на СИК. За секции с до 500 избиратели законът допуска състав от пет до седем души, а за тези с над 500 избиратели - от пет до девет. Според института ЦИК и районните избирателни комисии могат да разработят общ подход за определяне на числеността, който да отчита броя на избирателите, активността на предходни избори и процедурите по преброяване и отчитане на резултатите. При евентуално намаляване на броя на членовете трябва да бъдат гарантирани разпределението на задълженията, възможността за заместване и взаимният контрол.

Втората препоръка е възнагражденията на членовете на СИК да бъдат диференцирани според натовареността и отговорностите им. Като възможен критерий се посочва броят на избирателите в списъка на съответната секция. Основното заплащане може да покрива задължителните дейности, а допълнителните суми да отразяват по-големия обем работа.

Третото предложение е свързано с промяна в начина на образуване на секции с под 50 избиратели. От ИРПС посочват като възможности създаването на подвижни секции, които да обслужват няколко малки съседни населени места, болнични заведения и арести, както и обединяването на няколко секции, когато се намират в една и съща сграда.

Според анализа подобни мерки могат да намалят броя на комисиите и разходите за възнаграждения, както и да улеснят предаването и обработката на протоколите в районните избирателни комисии. По-малкият брой секции би оптимизирал и доставката на изборни книжа и материали, както и организацията на изборните помещения.

От института подчертават, че водещо условие за подобни промени трябва да бъде запазването на реалния достъп на гражданите до гласуване. При евентуално обединяване на секции трябва да се отчитат разстоянията, пътната инфраструктура, наличният транспорт и потребностите на различните групи избиратели.

Необходим е по-добър подбор и подготовка на членовете

Като част от реформата се предлага и подобряване на подбора и подготовката на членовете на секционните комисии. Сред посочените мерки са практически обучения, проверка на знанията и създаване на регистър на обучени членове и техни резерви.

Според ИРПС подобна база данни би улеснила назначенията и заместванията и би послужила като основа за създаване на действащо обучително звено към Централната избирателна комисия.

От института припомнят, че още преди последните промени в Изборния кодекс през лятото от "Прогресивна България“ заявиха намерение за по-мащабни законодателни реформи след президентските избори.

Според анализа предстоящият дебат за промени в изборното законодателство е възможност да бъде поставен и въпросът за цялостна реформа на секционните избирателни комисии - техния състав, подбор, подготовка и заплащане.