Днешните избори ни провокираха да се върнем назад и да си припомним началото на парламентарния живот в свободна България. 

Идеите за Конституция и парламент, за изборност и представителност възникват още преди възобновяването на българската държава през 1878 г. под влияние на европейската мисъл и практика. Практически израз на част от тези идеи срещаме при свикването, работата и решенията на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (приемането на Устава на Българската екзархия), и в дейността на българското национално революционно движение (БРЦК), поставило си за цел освобождението и създаването на самостоятелна българска държава. Събранието на Оборище на 14 април ст. с. 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание, на парламентаризма в България. Също преди Освобождението българската общественост издига и идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В следващите два члена се доуточнява "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини". Това остава не само традиция, но влиза и като демократически принцип в политическия живот на следосвобожденска България.

Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор, като в него участват 229 депутати ( 100 - по избор - 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр. В кратък период - от 1879 до Съединението 1885 г., в създадената от Берлинския конгрес Източна Румелия с център Пловдив в сила влиза и действа Органически устав. Той е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя. Уставът предвижда строго разделение на властите, като начело на законодателната власт се поставя областното събрание.В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 назначени от главния управител на областта представители и 36 избираеми депутати. Постоянен комитет от 10 човека осъществява координацията между областния управител и законодателната власт в лицето на областното събрание.Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).

Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г., когато княз Александър го разпуска поради настъпилата политическа криза.

Сформира се непосредствено след първите парламентарни избори в Българското княжество проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г., за стриктно спазване на Търновската конституция.Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските места.

През краткия срок, в който заседава, е проведена само една редовна сесия и едва 20 заседания.

След откриването на първото заседание от княз Александър I Батенберг за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите – дядо Анто Георгиев от Песочница, Берковско. След това се произвжда избор за постоянен председател с тайно гласуване. Председателят на временното бюро извиква по ред народните представители, които отиват един по един и пускат бюлетините си в "ковчеженце, поместено до председателския стол“.

За председател на Първото обикновено народно събрание е избран Петко Каравелов.

Поради краткия си период на съществуване I ОНС не гласува нито един законопроект, но въпреки това взема решение храм-паметникът "Александър Невски“ да бъде построен в София.

Князът обосновава решението си за разпускане с с укази 334 и 335 поради вота на недоверие, изказан на правителството на Бурмов и с неспособността на Народното събрание да излъчи нов кабинет поради отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите.