С обикновено мнозинство ще се избират членовете на новата Антикорупционна комисия. Това реши парламентът, гласувайки на първо четене промени в Закона за противодействие на корупцията. 

Промените в закона са необходими за приемането на процедурните правила за избора на новата Антикорупционна комисия. Последните законодателни текстове, необходими за усвояването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. 

Той бе подкрепен със 120 гласа "за" (бел. от ред. - ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ и ИТН). 47 бяха "против" (бел. от ред. - 1 от ПП-ДБ, "Възраждане", АПС, МЕЧ и "Величие), от ПП-ДБ се въздържаха. 

Пленарната зала отхвърли законопроектите на "Възраждане" и ПП-ДБ. 

Законопроектът бе внесен от Рая Назарян и група народни представители. С него мнозинството за избор на новите членове на комисията против корупцията ще бъде обикновено (бел. от ред. - 121 гласа), а не както първоначално бе предвидено - 2/3 (бел. от ред. - 160 гласа). 

Припомняме, че през 2024 година Конституционният съд обяви за противоконституционно законодателните промени, които предвиждаха членовете на Антикорупционната комисия да се избере със 160 гласа. 

"Миналата година излезе решение на Конституционния съд, съобразно което мнозинството от 160 души не е одобрено и трябва да се промени, за да може да има обновен закон, с който да приемем правилата", обясни преди дни Рая Назрян. 

С промените в закона се предлага още номинационната комисия да може да провежда заседания с мнозинство не по-малко от 2/3 от състава ѝ, а именно 5-ма челнове, когато обективни обстоятелства налагат това. 

От приемането на процедурните правила започват да текат сроковете за съставянето на новата комисия. 

При дебатите Лена Бориславова упрекна управляващите за отхвърлянето на техния законопроект. По думите ѝ с него са се въвеждали механизми за недопускането на злоупотреби от страна на мнозинството, с което да не бъде отстранен Антон Славчев от поста. 

"Още миналия август събрахме подписи и внесохме искане за освобождаването му поради системни нарушения на служебните му задължения като изпълняващ длъжността председател. Тогава управляващото мнозинство това, което направи, бе да каже, че то така не може, защото по закон липсвало изрична разпоредба. Именно такива текстове предложихме в законопроекта, който вчера бе отхвърлен от управляващите, за да могат да използват липсата на правна норма", заяви Бориславова. 

Петър Петров припомни на Бориславова, че именно заради липсващи гласове от групата на ПП-ДБ Антон Славчев не бе освободен през есента на 2024 година от поста си. 

Александър Рашев от ИТН упрекна "Продължаваме промяната", че преди подаването си на оставката Кирил Петков е защитавал тезата, че мнозинството за избора на новата Антикорупционна комисия трябва да бъде 2/3, а не обикновено. 

Бориславова му отговори, заявявайки, че в ПП няма противоречие какво да бъде мнозинството. По думите ѝ управляващото мнозинство имат вътрешно противоречие по отношение мнозинството, с което да работи комисията, което се дължи на липсата на избран редовен омбудсман. 

Рашев поясни, че няма противоречия в мнозинството. Той бе категоричен към този момент не се обсъжда име за председател на новата Антикорупционна комисия. 

Христо Расташки от МЕЧ също обвини управляващите, че поради липсата на избран омбудсман заобикалят с нормативни текстове изискванията. 

Рая Назарян отговори, че законопроекта не променя целите или смисъла на закона.  

Николета Кузманова заяви, че логиката на предложенията е да се създаде възможност номинационната комисия да има опцията да работи дори когато някой от членовете не може да присъства.